Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 376
Джеймс Клавел
— Да, татко.
Фор Фингър Уу гледаше гневно сина си и продължаваше да крие задоволството от голямата и неочаквана печалба. 615 000 ХК долара. Невероятно! Всичко само след няколко телефонни обаждания и информация отвътре. Това е чудо, като че десет тона опиум скочиха на брега през главите на митничарската лодка! Момчето си плати двадесет пъти и отгоре образованието, а е само от три седмици тук. Колко умно… но и колко опасно!
Той потрепери от мисълта, че и други любимци могат да започнат да вземат сами решения. Тогава ще изпадне под тяхна власт, а може и в затвора да влезе за техните грешки. И все пак, каза си той безпомощно, така действат варварите в бизнеса. Намбър Севън Сан е научен от варварите. Всички богове да са ми свидетели, не исках да излезе от него усойница.
Той погледна сина си, без го разбира, мразеше директния му начин на говорене, варварски начин без заобикалки, както прави цивилизованият човек.
„И все пак… все пак е по-добре с 600 000 ХК за един ден. Ако бях говорил по-рано с него, никога нямаше да му разреша и щях да изгубя тази печалба!
Той посегна за сандък и седна отгоре, сърцето му се разтупка от тези мисли.
Наблюдаваше сина си. Какво да прави с него? Чувстваше чека в джоба си. Изглеждаше му невероятно, че синът му само за няколко часа беше спечелил за него толкова много пари, без акциите да са мръднали от банката.
— Обясни ми защо този чернокож чужденец с мръсното име ми дължи толкова много пари!
Паул Чой търпеливо му обясни механизма, изгарящ от желание да му угоди.
Старият мъж помисли върху казаното.
— Тогава утре да направя същото и пак да спечеля?
— Не, почитаеми татко. Вземи печалбата и я пази. Днес беше почти сигурно. Това беше внезапна атака. Ние не знаем, как утре ще реагира „Ноубъл хаус“ и дали Горнт наистина иска да продължи атаката. Той може обратно да купува и да бъде с печалба. Ще бъде опасно да следваме утре Горнт, много опасно.
Фоу Фингър Уу хвърли цигарата.
— Тогава какво трябва да правя утре?
— Чакай. Пазарът е изнервен и е в ръцете на дяволите чужденци. Съветвам те да чакаш и да видиш какво ще стане с „Хо-Пак“ и „Виктория“. Мога ли да използвам името ти и да питам Горнт за банката „Хо-Пак“?
— Какво?
Паул Чой търпеливо припомни на баща си за натиска върху банката и за възможната манипулация с акции.
— А, да, разбирам, — каза надуто възрастният мъж. Паул Чой знаеше, че старецът не разбра. — Тогава ние… тогава аз само мога да чакам?
— Да, почитаеми татко.
Фор Фингър Уу извади чека от джоба.
— А това парче хартия? Какво да правя с него?
— Обърни ги в злато. Цената варира с много малко при златото. Мога да говоря с Ишуар Суржани, ако искаш. Той се занимава с валутен обмен.
— И къде ще си пазя златото? Едно нещо беше да пренасяш контрабанда чуждо злато, съвсем друго да се безпокоиш за собственото си.
Паул Чой му обясни, че физическото притежание не значеше непременно да притежаваш златото.
