Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 380
Джеймс Клавел
—
Двамата бягаха много бързо. Тъмнината им помагаше. Смолпокс Кин водеше напред. Стиснал здраво куфарчето, той се шмугна между няколко сергии и се спусна надолу по тесен, неосветен коридор.
— Прибирай се у дома по друг път, — викна на брат си.
На следващия ъгъл, той зави на ляво, а брат му продължи направо. Тримата преследвачи също се разделиха, двама от тях продължиха след него. Почти не се виждаше вече, а уличката извиваше и нямаше край. Гърдите го боляха от бягането. Втурна се по пряк път и излезе пред разнебитен склад, който се използваше за жилище. Незабелязващ струпаните семейства и шума от телевизорите, той се спусна между тях и изхвръкна през задната врата, след това заобиколи и излезе отново в края на алеята. Надзърна внимателно. Няколко души любопитно го погледнаха, но продължиха по пътя си, не желаейки да имат нищо общо с нещо очевидно нередно.
След това, надявайки се, че е в безопасност, се смеси с тълпата и продължи спокойно да върви с наведена глава. Дишането му още не се бе нормализирало, главата му бе пълна с мръсни ругатни, кълнеше се, че ще отмъсти на Филип Чен за това, че ги беше предал. Бог да ми е свидетел, мислеше разярен той, когато го отвлечем следващата седмица, преди да го пуснем ще му отрежа носа! Как смее да ни предаде на полицията! Хей, чакай, дали бяха полицаи?
Мислеше за това докато бродеше заедно с потока от хора, внимателно озъртайки се назад за всеки случай. Беше сигурен, че вече не го следят. След това започна да мисли за парите и светна от удоволствие. Дай да видя, какво ще правя с моите 50 000! С 40 000 ще купя апартамент и веднага ще го дам под наем.
Щастлив, той продължи пътя си. Купи от една сергия евтино куфарче и в една тъмна алея, прехвърли парите в него. По-надолу, в друга странична алеята, след като се пазари с уличен търговец пет минути, продаде за добра сума хубавия кожен куфар на Филип Чен. Много доволен от себе си, той се качи на рейс за Каулуун сити, където баща му бе наел под фалшиво име апартамент, много далеч от истинския им дом във Ванчай близко до „Глесинг пойнт“. Той не забеляза нито Гудуедър Пуун, които се качи на същия рейс, нито другите двама с него, нито пък таксито, което следваше рейса.
Каулуун Сити представляваше купчина бордеи, без канализация. Смолпокс Кин знаеше, че тук е в безопасност. Полиция не идваше, освен в крайни случаи. Когато Китай даде под наем Новите територии за 99 години през 1898 година, тя остави като протекторат Каулуун сити. Теоретически десетте квадратни акра бяха китайска територия. Английските власти не закачаха територията, при условие, че има спокойствие. Беше кипящ район с опиум, нелегални хазартни училища, убежище на криминални престъпници. От време на време полицията прочистваше района. На следващия ден обаче Каулуун Сити ставаше какъвто винаги си е бил.