Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 377

— Но, аз нямам доверие на банките — каза ядосано старият мъж. — Ако златото е мое, значи е мое и не на банката!

— Да, татко. Но това ще бъде швейцарска банка, не хонконгска и е абсолютно сигурно.

— Гарантираш ли с главата си?

— Да.

— Добре. — Старият мъж извади писалка и подписа чека на гърба с инструкция за Суржани да превърне веднага парите в злато. — Гарантираш с живота си. И утре ще чакаме? Утре няма да правим пари?

— Има вероятност за печалба и по-късно, но не мога да гарантирам. Може би ще разбера около обяд.

— Обади ми се тук тогава.

— Да, татко. Разбира се ако имахме наша борса можехме сами да манипулираме акциите… — подхвърли идеята си Паул.

— Какво?

Младият мъж внимателно започна да обяснява, колко лесно би било за тях да формират тяхна борса, доминирана от китайци и какви неограничени възможности за печалба би им дала тя. Говори цял час и печелеше доверие с всяка измината минута, обяснявайки му колкото е възможно по-просто.

— Ако е толкова лесно, защо не го е направил досега Тайтфист Танг, или Биг Ноиз Санг, или онзи полуварварин от Макао, или банкера Куанг, или още дузина други?

— Вероятно не им е идвала тази идея или нямат кураж. Може би искат да работят в системата на чужденците — „Търф клъб“, „Крикет клъб“, рицарство и всички други английски глупости. А може и да се страхуват да тръгнат срещу течението или пък нямат съответните познания. Ние имаме и познания и опит. Да. Аз имам приятел в Голдън Маунтън, добър приятел, с когото се познаваме от училище и…

— Какъв приятел?

— Той е от Шанхай и е цар по отношение на акциите. Сега е брокер в Ню Йорк. Заедно с него и с достатъчно пари можем да го направим. Зная, че ще можем.

— Айейа! Със северен варварин? — присмя се Фор Фингър Уу. — Как можеш да му вярваш?

— Мисля, че може да му се вярва, почитаеми татко — разбира се ще поставиш ограничения срещу плевелите, както прави добрият градинар.

— Но, силният бизнес в Хонконг е в ръцете на чужденците. Цивилизованите хора не могат да поддържат собствена борса.

— Може да си прав, почитаеми татко — внимателно се съгласи Паул Чой, без да показва вълнението си. — Но всички китайци обичат хазарта. И независимо от това няма нито един цивилизован човек, работещ като борсов посредник! Защо чужденците ни държат настрана? Защото ще ги надиграем. За нас пазарът на акции е най-великата професия на света. Щом нашите хора в Хонконг видят, че нашият пазар е широко отворен за цивилизованите хора и за техните компании ще долетят при нас. Чужденците също ще бъдат принудени да отворят тяхна борса за нас. Ние сме по-добри в хазарта. А освен това, почитаеми татко — той посочи с ръка брега, високите сгради, лодките, плуващите ресторанти — всичко това би могло да бъде твое! Това всичко е в акции и дялове и ако един мъж притежава пазар за тези акции, това е символ на могъществото му над света.

Фор Фингър Уу пушеше бавно.

— Колко би струвал твоят пазар на акции, Намбър Севън Сан?

— Една година време и начална инвестиция от… не мога да кажа точно. — Сърцето го болеше. Чувстваше алчността на баща си. Изводите от формирането на китайска стокова борса в това нерегулирано капиталистическо общество бяха с толкова важни последици за него, че се почувства слаб. Ще бъде толкова лесно, само време и… колко пари? — Мога да ти кажа колко ще струва до една седмица.