Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 375

— Добре. И най-важното — каза да го запазите в тайна.

— Разбира се, млади господарю, можете да ни имате пълно доверие, то се подразбира. А акциите, които вие искате да продавате под пазарна цена?

— О това… това ще почака… докато получа кредит айейа!

— Мъдро, много мъдро.

Паул Чой потръпна. Чуваше ударите на сърцето си в настъпилата тишина и гледаше към цигарата на баща си, знаеше, че тези студени черни очи, дълбаещи в него, решават съдбата му. Спомни си как едва не изкрещя от екстаз, когато акциите започнаха да спадат почти незабавно, наблюдаваше движението им непрекъснато, след това точно преди затваряне на борсата нареди на Суржани да купува обратно. Почувства се лек от еуфорията. Изведнъж се сети и телефонира на приятелката си в Щатите, изхарчи почти 30 долара, разказвайки й какъв фантастичен ден е имал и колко му липсва тя. Тя също му отвърна, че й липсва и попита кога ще се върне в Хонолулу? Приятелката му се казваше Мика Касунари, американка от японски произход. Нейните родители го мразеха, защото беше китаец, както той знаеше неговият баща би я мразил, понеже тя е японка. Само че те двамата бяха американци и се бяха срещнали и влюбили в училище.

— Скоро, скъпа — обеща й той възторжено. — Гарантирано за Коледа! След днешния ден баща ми сигурно ще ми даде някаква премия.

Свърши живо и акуратно работата, която Горнт му възложи до края на работния ден. Късно следобед му телефонира Гудуедър Пуун и му съобщи, че баща му ще го види в Абърдийн в 7.30 часа. Преди да отиде при баща си той взе чека от Суржани на името на баща си. 615 000 ХК долара намалени с комисионната.

Пристигна в Абърдийн с повишено настроение и даде чека на баща си. Когато му разказа, какво беше направил, се ужаси от яростта, с която Уу посрещна случилото се. Тирадата бе прекъсната от обаждането на Филип Чен.

— Много съжалявам, че съм те обидил, почитаеми татко, аз…

— Така значи, моят печат е и твой, моето богатство и твое, а? — изведнъж изкрещя Фор Фингър Уу.

— Не, почитаеми татко — въздъхна той, — но информацията беше толкова добра и аз исках да предпазя акциите ти и да направя пари за теб.

— Не за себе си, така ли?

— Не, почитаеми татко. За теб беше. И да се отблагодаря за парите, които си инвестирал за мен… това бяха твои акции и твои пари. Аз се опитах да се свържа…

— Това не е извинение! Ела с мен!

Треперещ, Паул Чой се качи на палубата след баща си. Фор Фингър Уу пропъди телохранителя и посочи с пръст мръсната, кална вода на пристанището.

— Ако не ми беше син — изсъска той, — ако не ми беше син, щеше да нахраниш рибите още в този момент, с вериги на краката.

— Да, татко.

— Ако някога отново използваш моето име, моя печат, или каквото и да е мое, без да съм ти дал съгласието си, ти си мъртъв човек.

— Да, татко — тихо каза Паул Чой вкаменен от страх, осъзнал, че баща му има средствата, склонността и авторитета да изпълни заплахата без страх от възмездие. — Съжалявам, кълна се, никога няма да се повтори.

— Ако беше загубил дори и една бронзова монета, сега щеше да си долу вече. Само защото си спечелил, си жив.