Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 374

— Не, млади господарю. Аржан ми е първи братовчед. Защо?

— Ако искам да продавам акции под пазарната им стойност, ще ме подкрепиш ли?

— Разбира се, както ти казах и преди, купуваш или продаваш, ще те подкрепям докрай, ако имаш достатъчно голяма сума, за да покриеш загубите… или някакъв друг еквивалент. Нямаш ли пари или други гаранции, съжалявам не.

— Виж, предлагам страхотна информация, а?

— Пътят до ада и затвора за длъжници е наводнен от страхотни информации, млади господарю. Съветвам те да не използваш страхотни информации.

— Неприятно — каза Паул Чой разочарован. — Мога да направя за двамата няколко пъти по 100 000 долара преди три часа днес.

— О? Би ли ми пошушнал знаменитото име на акциите?

— Ще ми гарантираш ли за… 20 000 долара?

— Съжалявам, млади господарю, аз не подарявам пари — само ги давам на заем. Моите предци забраняват това.

— 20 000 ХК?

— Не, дори десет долара.

— Иий, Ишуар, те не са голяма помощ.

— Защо не помолиш знаменития си чичо? Неговият печат… и веднага бих отишъл до половин милион ХК.

Паул Чой знаеше, че освен парите и ценните книжа прехвърлени от „Хо-Пак“ във „Виктория“ имаше и много сертификати за акции и списък с гаранции на разположение на редица стокброкери. Една беше за 150 000 акции на „Струан“. Започне ли Горнт веднага атаката, старецът може да изпати.

— Идеята е добра, Ишуар. Ще ти се обадя пак!

Веднага позвъни на баща си, но не можа да го открие.

Остави съобщения за него навсякъде, където го бе търсил и зачака. Нетърпението му растеше. Малко преди десет часа чу секретарката на Горнт да отговаря по телефона.

— Да?… О, един момент моля… мистър Горнт? Обаждат се от Цюрих… свързвам ви.

Още веднъж се опита да се свърже с баща си, нямаше търпение да му предаде спешната новина. След това Горнт го повика.

— Мистър Чой, моля веднага занеси това на адвоката ми. — Той му предаде запечатан плик. — Предайте го лично.

— Да, сър.

Той излезе от офиса. Спира при всеки телефон и се опитва да се свърже с баща си. След това предаде лично писмото на адвоката на Горнт, наблюдавайки изражението на лицето му. Там видя радост.

— Ще има ли отговор, сър? — любезно попита той.

— Само, че всичко ще бъде направено, както е наредено.

Беше няколко минути след десет часа.

Като излезе от офиса на път за асансьора, претегли всички плюсове и минуси. Стомахът го присви от притеснение, спря се при първия телефон.

— Ишуар? Виж, имам спешна заповед за теб от чичо си. Той иска да продаде акциите си на „Струан“. 150 000 дяла.

— А, много мъдро, носят се ужасно лоши слухове наоколо.

— Посъветвах го да го направите със Суржани. 150 000 акции. Той пита можете ли веднага да започнете? Ще можете ли?

— Като с вълшебна пръчка. За Фор Фингър ще се стараем, като за Ротшилд! Къде са акциите?

— В трезора на „Виктория“.

— Ще ми трябва веднага неговият печат.

— Отивам да го взема, но той каза да започвате веднага. Каза да продавате на малки количества, така че да не се шокира пазарът. Иска най-добрата цена. Ще започнете ли веднага да продавате?

— Да, не се страхувай, започваме веднага. И ние ще вземем най-добрата възможна цена!