Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 373

Коравият стар мъж пак се закашля и продължи да го гледа със свиреп поглед.

— Те са те научили странни неща в Голдън Маунтън?

Паул Чой си държеше езика зад зъбите и чакаше, сърцето му неспокойно тупкаше. Защо ли изобщо се върна в Хонконг. Нали още е американски гражданин. Да беше останал в Хонолулу, да кара сърф по огромните вълни и да лежи на плажа с приятелката си. Настроението му съвсем се развали при мисълта за нея.

— Учат те да хапеш ръката, която те е хранила, айейа!

— Не, почитаеми татко, съжа…

— Учат те, че моите пари са и твои, моето богатство и твое и моят печат също, да го използваш, както намериш за добре?

— Не, почитаеми сър. Съжалявам, че съм те разочаровал — тихо каза Паул Чой, съвсем увехнал от страх.

Рано тази сутрин, когато Горнт пристигна, радостен след срещата си с Бартлет, преди секретарките да са дошли, Паул Чой попита може ли да помогне. Горнт му нареди да го свърже с няколко души по телефона. Останалите номера той сам набра. Чой случайно чу част от вътрешна информация за „Струан“, която Горнт доверяваше по телефона. Спомняйки си за сутрешното обаждане на Бартлет, заключи че двамата са имали среща — успешна, съдейки от доброто настроение на Горнт — и съзнавайки, че той повтаря по телефона тази информация, отново и отново, любопитството му се изостри. По-късно, чу Горнт да казва на адвоката си… за продаване под цената…

„Не, не се безпокой, нищо няма да се случи, докато съм покрит, не до около единадесет… Разбира се. Ще изпратя подпечатано нареждане веднага щом…“

Следващият му разговор беше с чужбина, с менажера на „Банк ъф Суицърлънд енд Цюрих“, който той тайно подслуша.

— Очаквам тази сутрин прехвърляне на голяма сума долари, някъде преди единадесет часа. Телефонирайте ми веднага след като бъде направено.

Така, чул цялата информация, той стигна до извода: ако Бартлет е организирал тайно сътрудничество с Горнт, известния враг на „Струан“, за започване на една от неговите кампании и Бартлет поеме част от риска или целия риск — прехвърляйки голяма сума на сметката на Горнт в Швейцария, за да покрие загубите му от продажбата под стойността — и ако е уговорил Горнт да поведе атаката срещу „Струан“, докато той стои настрана, на борсата ще да стане доста оживено, акциите на „Струан“ щяха да тръгнат бързо надолу.

„Включвай се и бързо продавай акциите на «Струан» преди големите и ще направиш купища пари.“

Спомни си, че почти гласно изпъшка, защото нямаше нито пари, нито кредит, нито акции или неща, срещу които да вземе заем. След това си спомни думите на един от учителите в Харвард: „Печелят смелите“. Той отиде в един празен офис и се обади на новооткрития си приятел, Ишуар Суржани, лихвар и дилър с чужда валута, с когото се запозна чрез стария евроазиатец от библиотеката.

— Виж, Ишуар, нали твоят брат е начело на „Суржани стокброукърс“?