Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 372

— Ох! Няма ли опасност да ги предам на грешен човек?

— Няма. Ти разбираш паролата и всичко друго, нали?

— Да… да.

— Колко време ще ти отнеме, за да дойдеш на мястото?

— Мога веднага да дойда. Аз ще… ще взема останалите пари по пътя, мога веднага да дойда.

— Тогава идвай веднага. Ела сам!

Филип Чен избърса изпотеното си чело.

— А моят син? Кога ще…

— Подчинявай се на инструкциите! Внимавай, да бъдеш сам!

Отсреща затвориха. Пръстите му трепереха, когато взе чашата и изпи докрай брендито. Почувства разливащата се по тялото му топлина, но питието не намали страховете му. Взе се в ръце и набра един телефонен номер.

— Искам да говоря с Фор Фингър Уу.

— Един момент, моля. — Чуваше се заглушен хакло диалект и после: — Мистър Чен ли е на телефона, мистър Филип Чен? — попита гласът на американски английски.

— Ох — каза той, изненадан и добави внимателно: — Кой е отсреща?

— Паул Чой, мистър Чен. Племенникът на мистър Уу. На чичо ми се наложи да излезе по спешност и ме остави да чакам докато се обадите. Той даде някои разпореждания за вас. Вие ли сте мистър Чен?

— Да, да.

— А, чудесно. Обадиха ли се за откупа?

— Да, да обадиха се. — Филип Чен се чувстваше неловко, че трябва да говори с непознат, но нямаше избор. Каза за инструкциите, които му дадоха по телефона.

— Само за момент, сър.

Отново чу заглушен, неясен говор на хакло диалект.

— Вие звъните от Наблюдателницата на „Струан“, нали?

— Да — да, у дома съм.

— Шофьорът ще бъде едно от нашите момчета. Други от хората на чичо ми ще са пръснати по Каулуун Тонг, така че няма от какво да се страхувате, ще охраняват всяка ваша стъпка по целия път. Предайте парите, а те ще имат грижа за останалото. Не се страхувайте… мистър Чен?

— Да, чувам. Благодаря.

— Таксито ще бъде пред вас след двадесет минути.

Паул Чой затвори телефона.

— Филип Чен благодари, почитаеми татко — каза той, треперейки вътрешно от студения му поглед. Капчици пот бяха избили по цялото му лице. Опита да скрие страха си от другите. В главната кабина на тази древна китайска лодка, която бе закотвена завинаги в това също древно устие, беше горещо и задушно. — Мога ли да отида и аз с твоите хора?

— Кой праща заек срещу дракон? — озъби се Фор Фингър Уу. — Ти трениран уличен боец ли си? Да не съм глупак, като теб? Или предател, като теб? — Той посочи с мазолестия си пръст към Гудуедър Пуун. — Ти ги води!

Мъжът бързо излезе навън. Останалите го последваха. Сега бяха само двамата в кабината.

Старецът седеше върху обърнато буре. Той запали цигара и всмукна дълбоко дима, закашля се и плю шумно върху палубата. Паул Чой го наблюдаваше, пот се стичаше по гърба му, повече от страх, отколкото от горещината. Около тях бяха пръснати стари писалища, кантонерки, разнебитени столове и два телефона, това беше офисът на Фор Фингър Уу и неговия център за комуникация. Оттук изпращаше заповедите си до флотилията. Голяма част от бизнеса му бе чисто транспортен, но винаги, когато знамето със сребърния лотос се развее, заповедта към капитаните гласеше: всичко да се товари, където и да е, по което й да е време — на каквото трябва цена.