Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 371
Джеймс Клавел
— Много си добър за мен, много умно се пазариш. Ще ти платя 200 000 тази вечер и още 100 000 в разстояние на четири месеца.
— До един месец!
— Три! — Филип Чен беше слисан от потока ругатни, който последва и помисли, че не подценява противника си.
— Два!
Дайан пак го сръга и му направи знак да се съгласи.
— Добре, — каза Филип. — Съгласен съм. Още 100 000 след два месеца.
— Добре! — мъжът беше доволен и добави. — Ще обмисля предложението и ще ти се обадя.
— Но почакай за момент, кога ще…
— До един час.
— Но…
Линията прекъсна. Филип Чен изруга, след това избърса изпотеното си чело.
— Мислех, че съм го хванал вече. Проклето куче!
— Да — Дайан беше приятно възбудена. — Много добре се справи, Филип! Само 200 000 сега и още 100 000 след два месеца! Отлично! Всичко може да се случи през тези два месеца. Може мръсната полиция да ги хване дотогава и да не ги плащаме изобщо! — Зарадвана, тя извади кърпичката си и избърса избилата под носа й пот. Изведнъж помръкна. — Ами банкета в Шити Т’Чънг? Трябва да отидем там, но нали ще ги чакаш да се обадят до един час.
— Да, ще чакам, вземи Кевин с теб, ще дойда по-късно. Ще има място, когато и да пристигна.
— Отлично! Колко си умен! Трябва да си върнем монетата на всяка цена. О много хубаво! Може би съдбата ни се е променила и да има бум, както предрече Стария Сляп Тунг. Кевин толкова се безпокои за теб, Филип. Горкото момче е много загрижено за всичките тези неприятности. Безпокои се за здравето ти. — Тя бързо излезе, благодарна на боговете и уверена, че ще се прибере много преди Джон Чен да се е върнал невредим у дома. Отлично, Кевин може да си облече бялото сако от акулска кожа. Време е да започне да живее в съответствие с новото си положение. — Кевин!
Вратата се затвори. Филип Чен въздъхна. Когато събра сили, той отиде до шкафа и си наля бренди. След като Дайан и Кевин излязоха, той си наля още едно. В девет без петнадесет телефонът позвъня.
— „Хаус ъф Чен“?
— Да… да, слушам.
— Ние приемаме. Но трябва да стане тази вечер!
Филип Чен въздъхна.
— Добре. Сега ка…
— Можеш ли да събереш всичките пари?
— Да.
— Банкнотите ще бъдат ли по стотачки, както казах преди?
— Да. Имам 100 000 и ще взема още 100 000 от приятел…
— Имаш много богати приятели — каза мъжът подозрително. — Мандарини.
— Той е букмейкър — бързо му отговори Филип Чен, псувайки се за неволното изпускане. — Когато затвори предишният път аз… аз се уговорих с него. За щастие улучих една от големите му нощи.
— Добре. Слушай, вземи такси…
— Но аз имам кола и…
— Зная, че имаш кола, зная и номера й — грубо го прекъсна мъжът, — знаем всичко за теб и ако се опиташ да ни предадеш на полицията, никога няма да видиш сина си и ще бъдеш следващия в списъка ни! Разбра ли?
— Да… да, разбира се. Ще взема такси — до къде да отида?
— До триъгълния парк в Каулуун Тонг. Там има улица на име „Ексес роуд“. Ще спреш пред каменната ограда, в зида има дупка. Върху паветата на улицата ще видиш нарисувана стрела, върхът на стрелата сочи към дупката. Вътре ще намериш писмо за теб. Прочиташ писмото и тогава ще се приближи към теб наш човек и ще ти каже, —
