Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 370

— Това е невъзможно! Жаба може ли да изяде лебед? Твоят син е в друг край на острова… всъщност е в Новите територии, далеч от телефон, но е в безопасност. Да, Чен, на абсолютно сигурно място е. Нищо не му липсва. Приготви ли парите за откупа?

— Да… поне 100 000 успях да събера. Ня…

— Господ да ми е свидетел, губя търпение! — ядоса се мъжът на телефона. — Много добре знаеш, че искаме 500 000! 5 или 10 е, като един косъм от десет вола за теб!

— Лъжи! — кресна Филип Чен. — Всичко това са лъжи и слухове, разнасяни от враговете ми! Аз не съм богат… Не си ли чул за борсата днес? — Филип Чен посегна с ръка за стол, почувствал се премалял, седна, без да пуска телефона.

— Борсата! Ние бедните нямаме нищо общо с борсата! Искаш ли да ти изпратим и другото му ухо?

Филип побеля от ужас.

— Не. Но трябва да се пазарим. Пет е много. Едно и половина ще успея някак да събера.

— Ако се съглася на едно и половина ще стана за смях на цял Китай! Да не искаш да кажеш, че излагам агнешка глава, а продавам кучешко месо? Едно и половина за Нъмбар Уан Сан на „Хаус ъф Чен“? Невъзможно! Сам можеш да го разбереш.

Филип се поколеба.

— Добре — каза той благоразумно. — Имаш право. Първо искам да разбера, кога ще ми върнете сина.

— Веднага щом получим откупа! Заклевам се в костите на предците си! Само няколко часа след като получим парите ще го оставим на главната улица „Ша Тин роуд“.

— Значи сега е на „Ша Тин роуд“?

— Айейа, не можеш да ме хванеш, Чен. Мирише ми на гнило този разговор. И проклетата полиция ли подслушва? Затова ли е оперено кучето, защото господарят му е наблизо? Сигурно си съобщил в полицията, а?

— Не, кълна се. Не съм се обаждал и не се опитвам да ти правя клопка, но моля, трябва ми доказателство, разумно споразумение. — Филип Чен беше плувнал в пот от напрежението. — Можете да сте сигурни, не съм се обаждал в полицията, заклевам ви се. Защо да го правя? Ако се обадя, тогава как ще се спазаря с вас?

Последва друго дълго колебание, тогава малко поуспокоен мъжът каза:

— Съгласен съм. Но не забравяй, че сина ти е при нас, ако му се случи нещо лошо вината няма да е наша. Добре, ще се помъча и аз да съм разумен. Ще се съглася на 400 000, но да ги получа още тази вечер!

— Това е невъзможно! Искаш да ловя тигър в морето! Получих писмото, когато банките бяха вече затворени, но имам 100 000 в употребявани банкноти… — Дайан го сръга с лакът и вдигна два пръста във въздуха. — Слушай, може би ще успея да взема на заем още тази вечер. Вероятно… виж какво, ще ти дам тази вечер двеста хиляди. Сигурен съм, че ще успея да събера толкова до един час. 200 000!

— Бог да ме убие, ако се продам за толкова малко. 350 000!

— 200 000 до един час!

— Другото му ухо до два дни или 300 000 тази вечер!

Филип Чен виеше, молеше се, ласкаеше и проклинаше и се пазаряха. И двамата мъже бяха опитни в пазаренето. Скоро се вкопчиха в двубоя, всеки използващ цялата си сила, бандитът действаше със заплахи, Филип Чен с коварство, ласкателство и обещания. Накрая, Филип каза: