Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 369

— Наистина не ми се ходи — сопна й се той. — Шити Т’Чънг е такава досада и сега, като е станал сър Шити сигурно е двойно по-досаден. — Преди години Ши-Тех беше фалшифицирал и така му излезе прякора Шити, между най-близките му приятели. — Във всеки случай, сега е едва осем часа, а вечерята няма да е по-рано от 9.30, той винаги закъснява. Неговите банкети са винаги най-малко с един час закъснение. За Бога, иди без мен!

— Трябва да дойдеш. Въпрос на престиж е — настоя тя, не по-малко раздразнена. — Господи, след днешния ден на борсата… ако не се появим ще изгубим достойнството си и това ще повлияе още повече върху спада на акциите! Цял Хонконг ще ни се смее. Ще си кажат, че „Хаус ъф Чен“ не може да си плати задълженията и затова не се появяваме на публични места. Ами новата жена на Шити, Костанца, тази мазна никаквица, тя едва чака да ме види унижена! — Беше готова да започне да пищи от раздразнение. Личните й загуби днес бяха над 100 000 долара. Когато Филип се обади оттам малко след три часа, за да й съобщи какво се бе случило, тя едва не припадна. — Трябва да дойдеш или ще бъдем разорени!

Съпругът й кимна. Той знаеше какви слухове и клюки ще се разнасят на банкета. Цял ден бе обсипван с въпроси, вайкания и паника.

— Сигурно имаш право. — Той беше изгубил почти милион днес и ако продължава така и Горнт спечели знаеше, че е загубен. Защо се довери на Дънрос и купува толкова усилено? Погледна нагоре към жена си. Сърцето му се сви, като видя там страхотна омраза към целия свят и към него. — Добре — хрисимо каза той. — Веднага ще се приготвя.

Когато стигна до вратата телефонът иззвъня. Още веднъж го присви сърцето и пак се почувства зле. Около шест часа четири пъти се звъня. Всеки път беше във връзка с борсата.

— Кой? — обади се той ядосано.

Последва кратка пауза и след това не по-малко груб глас каза на кантонезки:

— В много скапано настроение си, който и да си! Къде са ти шибаните маниери?

— Кой е моля? Е, кой се обажда? — попита на кантонезки Филип.

— Шефът на Бившите вълци! Ти кой си?

— О! — Кръвта се дръпна от лицето на Филип Чен. Паникьосан, той кимна с глава на жена си да се приближи. Тя бързо дойде до него и се наведе близо до слушалката, за да чува. — На телефона е… Чен — този път той отговори внимателно. — Моля, кажете си името… кажете кой сте?

— Ушите ти да не са запушени с восък? Казах, че съм шеф на Бившите вълци. За глупак ли ме мислиш, че искаш да ти кажа как се казвам?

— Аз се… извинявам, но как да разбера, че ми казваш истината?

— Как аз знам, кой си ти? Може да си от проклетата полиция. Кой си?

— Аз съм „Хаус ъф Чен“. Кълна се!

— Добре. Тогава ще ти кажа, че аз написах писмо, в което съобщавам, че ще ти се обадя около шест часа днес. Не си ли го получил още?

— Да, да получих писмото — каза Филип Чен, опитвайки се да контролира объркването си, предизвикано от смесването на толкова различни чувства, облекчение, ярост, безсилие и ужас. — Искам да говоря със сина си Нъмбар Уан Сан, моля?