Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 368

— Добре. Аз ще се оправя с тези обаждания и ще тръгвам. Преди да изляза ще ти се обадя.

Дънрос се качи горе в кабинета си. Там го чакаше Лим. Беше облечен с бяла туника, черен панталон и меки обувки.

— Добър вечер, Лим — поздрави Дънрос на кантонезки.

— Добър вечер, тай-пан. — Старецът му посочи към прозореца.

Дънрос видя двама мъже, китайци, които се разтакаваха отсреща на улицата вън от високия зид, които ограждаше голямата къща, близко до високата, отворена желязна порта.

— От доста време са там, тай-пан.

Йан ги гледа известно време, обезпокоен. Неговата охрана току-що бе освободена и Брайън Куок, който също бе поканен от сър Ши-Тех тази вечер, щеше да пристигне съвсем скоро, за да го придружи, изпълнявайки ролята на охрана.

— Ако не изчезнат до стъмване, обади се на суперинтендант Крос. — Той написа телефона и след това продължи на кантонезки с рязко променен тон. — Като помисля, Лим, ако искам колата на някой чуждоземен дявол да се повреди, то аз ще наредя да бъде повредена. — Той видя старите очи вперени безизразно в него. Лим Чу беше в семейството от седемгодишна възраст, както баща му преди него и неговият баща, първият от рода, който в онези времена, преди Хонконг да съществува, беше Намбър Уан Бой и се грижеше за дома на „Струан“ в Макао.

— Не ви разбирам, тай-пан.

— Не можеш да загърнеш огън с хартия. Полицаите са умни и старият Блек Биърд е голям поддръжник на полицията. Експерти могат да проверят спирачките и да извлекат много информация от прегледа.

— Аз не зная нищо за полицията. — Старият мъж вдигна рамене, след това лицето му светна. — Тай-пан, аз не се катеря по дърветата, когато искам да хвана риба. Ти също. Може ли да спомена, че през нощта не можах да спя и се качих горе. Видях сянка на терасата. В момента, когато отворих вратата на офиса ви, сянката се спусна надолу по улуците и изчезна в храстите. — Старецът извади откъснато парченце плат. — Това беше останало на улуците. Платът не може да бъде описан.

Дънрос го разгледа, обезпокоен. Погледна портрета на Дърк Струан над камината. Беше абсолютно непокътнат. Той го премести и видя, че косъмът, който внимателно бе поставил върху пантата на сейфа стоеше там. Доволен, върна портрета на мястото, провери заключалките на френския прозорец. Двамата мъже все още се мотаеха долу. За първи път Дънрос се зарадва, че има охраната на СИ.

33

19:58 часа

В кабинета на Филип Чен беше горещо и влажно. Той седеше до телефона, гледайки го напрегнато. Вратата рязко се отвори и той подскочи. Дайан влезе при него.

— Няма никакъв смисъл да чакаш повече, Филип — каза му раздразнено тя. — По-добре върви да се приготвиш. Тези дяволи няма да се обадят тази вечер. Сигурно нещо се е случило. Хайде, приготвяй се! — Беше във вечерна рокля, последна мода, косата й направена и накичена с бижута, като коледна елха. — Да. Сигурно нещо се е случило. Може би полицията… ха, твърде невероятно е да очакваш от тях да ги хванат. По вероятно е те да си играят с нас. Обличай се, защото ще закъснеем.