Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 367

— Не. Още не знае, но докторът е казал на мадам де Вил. Аз я посрещнах на аерогарата, както наредихте и се погрижих за всичко. Извиках специалист от Париж за консултация в болницата на Ница, той ще пристигне утре следобед.

— Има ли други увреждания?

— Външни, не. Счупена китка, няколко драскотини, нищо друго. Но… горкото момиче е обезумяло от скръб. То беше радостно… аз бях радостен, че пристигна майка й, това помогна. Тя отседна в Метропол, наех апартамент. Ще продължавам да ви държа в течение.

— Кой е карал колата?

— Мадам Ескари.

— А другият шофьор?

Последва колебание.

— Казва се Шарл Сесоне. Той е хлебар от Езе и се е връщал от игра на карти с приятели. Полицията… Мадам Ескари се закле, че е карал в нейното платно, срещу движението. Той не си спомня. Разбира се много съжалява за случилото се, обвинен е за шофиране в пияно състояние и…

— Това за първи път ли му е?

— Не, веднъж е спиран за употреба на алкохол и е глобяван.

— Какво ще последва по френските закони?

— Ще има процес и тогава… Не бих могъл да кажа. Няма други свидетели. Може би глоба, може би затвор. Не бих могъл да кажа със сигурност. Може да си спомни, че е карал в своето си платно, кой би могъл да каже. Съжалявам.

Дънрос се замисли за момент.

— Къде живее този човек?

— Рю де Верте 14, Езе.

Дънрос си спомни селото, недалеч от Монте Карло, високо горе. Целият Кот д’Азюр се вижда долу и отвъд Монте Карло в Италия и зад Кап Ферат до Ница.

— Благодаря, мистър Делан. Изпратих 10 000 долара за мадам де Вил. Моля те погрижи се за всичко необходимо. Обади се веднага, ако се налага нещо… да, и помоли специалиста да се свърже веднага с мен, след като прегледа мадам Ескари. Говори ли с мистър Жак де Вил?

— Не, тай-пан. Не бяхте ми дали такава инструкция. Трябва ли да позвъня?

— Не. Ще му се обадя аз. Отново благодаря. — Дънрос затвори телефона и разказа на Пенелоуп всичко, освен за вътрешните увреждания.

— Колко ужасно! Колко… безсмислено!

Дънрос гледаше залеза. По негова препоръка двамата млади бяха заминали за Ница и Монте Карло, където той и Пенелоуп бяха се забавлявали толкова чудесно — хубава храна, хубави вина и малко хазарт. Джос!

Набра номера на де Вил, но той не си беше у дома. Остави съобщение да му се обади, като се прибере.

— Ще го видя на вечерята. Добре е да започнем да се приготовляваме.

— Аз няма да дойда, скъпи.

— О не…

— Имам куп неща да правя, за да съм готова за утре. Можеш да намериш извинение за мен… разбира се ти трябва да отидеш. Да оправя нещата за училище на Глена — и Дънкън се връща в понеделник и него трябва да приготвя за училище. Ще трябва ти да го изпратиш на самолета, да провериш за паспорта му. Можеш да ме извиниш с това, че утре заминавам.

Той се усмихна почти незабележимо.

— Разбира се, Пен, но каква е истинската причина?

— Ще бъде голямо нещо. Робин ще присъства също.

— Те няма да се върнат преди утре!

— Не, в извънредния „Гардиън“ се съобщава, че пристигат тази вечер. Цялата делегация. И че са поканени. Банкетът се дава от мултимилионера, сър Ши-Тех Т’Чънг, отчасти за отпразнуване на рицарството, което получава в последния Списък на удостоените, но най-вече за започване на последната благотворителна кампания за новото крило на болница Елизабет. Наистина не ми се ходи и освен това ти като присъстваш, всичко е наред. Искам да си легна по-рано тази вечер. Моля те.