Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 366

— Благодаря. Вече съм добре.

— Как е възможно баба Дънрос да има толкова мъдрост и да остане толкова чудесна след всички трагедии в живота й.

— Не зная. Вероятно са били по-издържливи в онези дни.

— Липсва ми.

Баба Дънрос умря на осемдесет и пет години. Казвала се е Агнес Струан, когато се е оженила за братовчед си Дърк Дънрос — Дърк Маклауд Дънрос, чиято майка Уинифред, единствената дъщеря на Дърк Струан бе кръстила, в памет на баща си, на неговото име. Дърк Дънрос е бил четвъртият тай-пан, изчезнал в морето с кораба „Сансет Клауд“, на път за дома. Бил е само на четиридесет и две, — тя на тридесет и една. Никога не се омъжила повторно. Имали трима синове и една дъщеря. Двама от синовете й били убити по време на Първата световна война, най-големият при Галиполи на двадесет и една години, следващият обгазен във Фландрия, деветнадесетгодишен. Дъщеря й Анна се омъжила за Гастон де Вил, бащата на Жак. Анна била убита при бомбардировка над Лондон, където били избягали всички от фамилията де Вил, освен Жак, който останал във Франция и се бил срещу нацистите. Колин, последният й син, бащата на Йан, също имал трима синове и една дъщеря, Катрин. Двама от синовете също били убити по време на Втората световна война. Първият съпруг на Катрин, командир на ескадрилата на Йан, бил убит при Битката за Британия.

— Толкова много мъртъвци, жестоки загуби, колко тъжно — каза Пенелоуп. — Да ги родиш и след това да ги видиш убити… ужасно. Горката баба! И когато умря изглеждаше толкова примирена.

— Вероятно такава е била съдбата й. При другите също е било съдба. Те са направили това, което е трябвало да правят, Пен. Като погледнеш, историята на нашата фамилия е обикновена в това отношение. Ние сме британци. Войната е наш начин на съществувание векове наред. Виж и твоето семейство — един от чичовците ти е загинал в морето по време на Първата световна, друг при Ел Аламейн, твоите родители загинали от бомба… всичко много обикновено. — Гласът му стана по-твърд. — Не е лесно да го обясниш на външни хора, нали?

— Не. Ние трябваше да пораснем много бързо, нали Йан?

Той кимна.

— Ти по-добре върви да се обличаш за вечерята, скъпи, иначе ще закъснееш.

— Хайде, Пен, знаеш за Бога, че на теб ти трябва един час повече отколкото на мен, за да станеш готова. Ще се представим набързо и ще си тръгнем веднага след като поднесат китайския специалитет… — Телефонът иззвъня и той го вдигна. — Да? О хелоу, мистър Делан.

— Добър вечер, тай-пан. Исках да докладвам за дъщерята на мадам де Вил и за нейния зет, мистър Ескари.

— Да, моля продължавай.

— С огорчение ви съобщавам тази тъжна вест. Злополуката е станала при, как казвате вие, странично помитане, точно на изхода от Езе. Шофьорът на другата кола е бил пиян. Станало е около два часа сутринта и когато пристигнала полиция, мистър Ескари е бил вече мъртъв, а жена му в безсъзнание. Лекарят каза, че тя ще се оправи, но има вътрешни увреждания, може би детеродните й органи са повредени завинаги. Ще има нужда от операция. Той…

— Тя знае ли за това?