Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 54

— Ще разполагате с набор от три такива птички и по две дузини изцяло шпионски компютри с прилежащите комуникационни балони и изстрелващото устройство — завършва изложението си Кю.

Поздравявам го наум, че освен надувни играчки не ми предлага никакво устройство за взривяване, прогаряне с лазерен лъч или нещо подобно. Изглежда, че в шпионажа модата на тези приспособления е отминала.

Също като одевешното ми желание да вдигна във въздуха лабораторията заедно с шефа й.

Кю вдига микро самолетчето от масата и нежно, като че очаква то да се разпадне в ръцете му, прибира едно по едно четирите крила към корпуса. Комай напълно е забравил за моето присъствие.

И в този миг инженерното ми любопитство се пробужда.

— Вероятно минисамолетчето също излъчва силно компресирани инфопакети — съобщавам отправната точка на моите предположения.

Той вдига глава. Учудването на лицето му преминава от „Кой ме пита?“ през „Ама ти още ли си тук?“, за да се разтвори в радостния израз, който вероятно означава „Най-после някой да ме попита нещо смислено!“

— Точно така, по осем УКВ пакета в секунда — отговаря изчерпателно Кю.

С което потвърждава догадката ми, че самолетчето се управлява от истински миникомпютър. Той трябва да е достатъчно бърз, за да превръща онлайн непрекъснато постъпващата картина в серия от инфопакети, а това предполага високи възможности и на останалите компоненти. Любопитствам какъв е обемът на паметта. Отговорът надхвърля всичките ми очаквания.

— Петстотин и дванайсет гигабайта — казва скромно той и се захилва радостно като дете, когато аз се ококорвам. — Защо питате?

— Исках да разбера дали минисамолетът прави пълен запис на картината.

— Записва я за в случай, че по някаква причина предавателят не работи добре.

— Очаквах, че вашите птички ще се разпадат също тъй бързо като компютрите — признавам аз, — но очевидно те не са изцяло органични.

— Органични са и се разпадат — поправя ме Кю, — но при взривяването паметта се изхвърля настрани и остава незасегната от процеса на разлагането.

Интересно ми е как я откриват после, но този въпрос може да почака. По-важното е друго.

— Освен видео дроновете могат ли да правят и аудио запис?

— Техническа възможност има, обаче монтирането на микрофон ще доведе до известно ограничаване на дължината на полета заради увеличеното тегло.

— Колко означава „известно“?

Той вдига глава към тавана и присвива очи. Устните му започват беззвучно да шават.

— Около миля, най-много две — съобщава ми накрая резултата от своите пресмятания.

— Тогава ще ви бъда благодарен, ако монтирате и микрофон. Едни мои съседи казват: „Ако е гарга, да е рошава.“

Кю се ухилва широко.

— До утре ще ги имате рошави.

Мобилният ми телефон иззвънява. Докато го вдигам към ухото си, виждам, че Кю отново се връща към своето крилато творение.

— Джон, ела веднага при мен — прошепва гласът на Ди в ухото ми.