Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 56

Вторият дойде в детството на баща му. Хрушчов и Брежнев направиха всичко, за да превърнат цветущия Хорезъм в огромна памучна плантация. Ала тъй като памукът беше ненаситен за вода, руснаците утроиха броя на хилядолетните напоителни канали, за да отведат до безкрайните плантации живителната влага на Амударя. Момчето не знаеше, че това е първата година, през която пустинята Казълкум ще пресуши до капка водите на реката и те не ще успеят да стигнат до Аралско море.

Не знаеше, че когато на следващата пролет отидат за пръв път на нивата, при вида на изсъхналите дръвчета и пръснатите тук-там локви — единствен спомен за пълноводната река — дядо му ще си отвори устата и няма да я затвори дори в съда. Че ще го признаят за виновен по пет члена от Наказателния кодекс и два месеца по-късно ще съобщят на синовете му да отидат в затвора, за да приберат тялото на стареца и да го погребат.

Каландара скръцна със зъби. Срамът от малодушието на баща му и чичо му, които не посмяха дори да възроптаят, не беше престанал да го задушава. Ала именно този срам му попречи да се превърне в тяхно подобие и го подтикна да напусне завинаги дома си при първата възможност.

И тя настъпи под формата на задължителната военна служба. Той се вкопчи в нея като в спасителна опора й впрегна всичката си енергия и воля, за да изпъкне сред всеобщата сива маса. Не се щадеше, не щадеше и другите, а в съветската казарма това беше най-добрата препоръка. Предложиха му да влезе в офицерска школа и да остане в армията.

От този момент нататък всичко взе да се променя като в магически калейдоскоп. Всяка спънка и всеки неуспех се превръщаха в нов шанс и победа.

Службата на онзи остров, която всеки друг би приел като незаслужено наказание, го запозна с такива лостове за влияние над човешката природа, които един по-слаб мъж не би и помислил да използва. Отвличане, шантаж и мъчения — този съвършен коктейл беше вкарал в ръцете му физическия виновник за смъртта на Малик и за изчезването на съдбоносните пергаменти. Каландара очакваше в близките дни Парвез да дойде от Кабул и да му съобщи името на истинския организатор и къде се намира сега ръкописът.

След това — все тъй педантично, както досега, — щеше да подготви всичко за големия си удар. Най-напред щеше да отмъсти на руските военни, заради чиито смъртоносни щамове си беше забранил да се жени и да има собствени синове. Примамиха го на онзи остров с щедри обещания. За опасността да му се родят изроди, а не нормални деца, му съобщиха едва когато сдаде багажа си, за да замине за Афганистан като политически заместник-командир на специална военна част.

Така руснаците заеха първо място сред онези, на които имаше да отмъщава.

Ди не прекъсва разговора си по телефона, а гостоприемно протяга ръка: „Избери си място.“ Сядам на един от столовете около дългата маса, чиято тясна страна е опряна в средата на бюрото му, и обхождам бавно с поглед лондонския му кабинет.