Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 52

Патрик потърси опора в семейния девиз.

— Съдбата обича смелия — прошепна.

Някой рязко разтърси раменете му.

— Какво каза? — гласът на Ахмад бе напрегнат.

Патрик люшна глава наляво. Разхлаби мускулите на лицето си и леко отвори уста. Два силни шамара му донесоха усещането за няколкодневна брада, а отказът му да отвори очи — кана студена вода в лицето.

Той се възползва от неочакваната помощ и се разкашля, за да изхвърли незабелязано въздуха от дробовете си, а сетне задържа дишането си.

— Задушавам се… — захъхри.

Лицето му почервеня и тялото му се отпусна. Ако провокираният му пристъп накараше двамата му мъчители да го развържат, временната загуба на съзнание щеше да се окаже ниска цена.

— Карим, губим го — панически изкрещя Ахмад. Другият заби нещо парещо в ръката му, но Патрик не му обърна внимание, защото в момента разглеждаше надгробната си плоча.

Келтският кръст отгоре прилягаше идеално на буквите, с които бе изписано името му. Плочата стоеше здраво върху нисък постамент между ивицата камъни, дала своето име на някогашното село и символичния пръстен, и крайбрежната променада към Солтхил, а няколко метра по-нататък се носеха хладните вълни на Голуейския залив. Нямаше нужда да се обръща, за да разбере, че зад гърба му са игрищата в Южния парк. После картината избледня и отстъпи място на хладната решимост.

— Много лесно се плашиш. Просто е забравил проклетия им девиз и се опитва да го налучка. Само че колкото и да дръзва, не може да победи — изхили се Карим толкова отблизо, че Патрик се разтревожи. Вместо да потъне в полудрямката, която би му позволила да обмисли следващите си ходове, съзнанието му се връщаше бързо. Той отново спря да диша.

Изглежда че този път прекали, защото съзря до нозете си забулена бяла фигура. Тя повдигна заплашително ръка и Патрик усети как нечии невидими челюсти се впиват в неговата плът и започват да я дърпат в различни посоки.

„Помни, че ти си цялостен и неуязвим — чу Патрик гласа на своя наставник. — Трябва само да излезеш от тялото си. Направиш ли го, ще разполагаш с няколко кратки мига, през които те нищо не могат да ти сторят. Използвай ги, за да се оттеглиш по-навътре, към най-силното у теб, това, което никой не може да ти отнеме — гордостта и бойния ти дух! Впрегни ги в работа, впрегни и цялата си вяра.“

И Патрик го послуша. Надигна се и се изправи лице в лице срещу бялата фигура. Пред него стоеше красива жена, която го гледаше изкусително. С усилие на волята Патрик вдигна ръка и й даде знак да си върви. Тя се усмихна разбиращо и се стопи във въздуха.