Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 53

Джон Кей

Глава 8

Адамант

14 август

Лондон, Великобритания

„Длъжни сме да се защитим от варварството.“

Точно така каза онзи ден Ди и аз кимнах. „На всяка цена“ — натърти той, взирайки се в очите ми. Аз отвърнах на погледа му, без да мигна, и това, изглежда, го успокои, въпреки че с нищо не потвърдих неговото допълнение.

Първата фраза е естествен отговор на една агресия, втората — оправдание, което подготвя почвата за друга агресия. От Втората световна война насам всички високоразвити държави харчат стотици милиони за разработване на серуми на истината, методи за четене на мисли, контрол над ума, промяна на съзнанието, имплантиране на нови личности.

Ние също не оставаме назад. Страхуваме се, че някой потенциален противник може да се сдобие с психотронно оръжие, срещу което нямаме противодействие, и затова се стремим да се доберем до опасната тайна първи — на всяка цена.

Светът, в който живея, е такъв — параноичен и жесток — и аз не мога да го променя. Мога само да помогна на моята страна да изпревари другите, а после да се надявам, че някой амбициозен политик няма да опетни цялата й история, култура и цивилизация, като използва наученото, за да получи някакви временни предимства.

Защото всички предимства са временни — като приятелствата. Вечен е само дългът към собственото име и делата на тези преди теб.

Нещата се усложняват от това, че и другите хвърлят всичките си сили — може би защото се страхуват също като нас. Залогът в тази невидима надпревара е такъв, че който се включи в нея — независимо на чия страна, — не знае дали ще доживее до вечерта. Затова наред с мисията ми да открия останалите пергаменти, имам още една важна задача — да оцелея. На всяка цена.

Което лишава живота от елементарна сигурност, но пък го обогатява до немай-къде с предизвикателства.

Докато блуждая в мислите си, съм пропуснал да забележа, че по някое време Кю е млъкнал и сега ме гледа търпеливо. Десетина минути по-рано търпението му щеше да ме учуди. Сега обаче виждам в него представител на екипа, чийто член съм и аз. Доколкото го познавам, Ди е събрал цвета на занаята, най-добрите от най-добрите. Десетки експерти, изобретатели, техници и агенти, с които никога няма да се запозная, за да им изкажа своята благодарност. Мога да кажа нещо хубаво единствено на човека пред мен, единствено сега.

За съжаление, това което хората от Баня спокойно биха могли да изрекат в подобен случай, тук ще прозвучи непристойно откровено. Един англичанин не може да си позволи да каже много.

— А какво стана с вашите дронове? — питам. — Разпалихте любопитството ми с тях, а нищо не казвате.

Лицето му разцъфва в радостна усмивка и аз се поздравявам на ум за вярното решение. Както и очаквах, Кю възприема възторга ми като комплимент.

Тук се налага да спестя част от информацията, защото при добри технологични възможности самата концепция на това чудо на миниатюризацията може да доведе почти безпроблемно до пълното му възпроизвеждане. Затова ще се огранича с техническите характеристики. Накратко казано, едно такова безпилотно самолетче дава възможност за ръчно или автоматично зрително проследяване на човек или наземно превозно средство при скорост до сто и двадесет мили в час в продължение на три часа.