Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 50
Джон Кей
Думите му са съпроводени с действия. Кю отвърта върха на химикалката и натиква в нея пълнителя в обратна на нормалната посока, при което се чува ясно изщракване.
— Спусъкът, разбира се, е маскиран като бутон. Когато го натиснете, пружината изстрелва микропредавателя на височина около 150 фута, при което намиращата се вътре капсула с хелий под налягане раздува малък балон от свръх тънък кевлар. След като балонът се издигне над трийсет хиляди фута, прикрепената към него антена се насочва автоматично към един геостационарен комуникационен спътник и излъчва компресиран сигнал, съдържащ вашата информация. Оттам сигналът се ретранслира до Централата заедно с останалата информация.
Докато го слушам, в съзнанието ми се върти един въпрос. Какво ли би извлякъл неговият психоаналитик, ако научи за склонността му да се забавлява с бързо издуващи се предмети? Дали съм доловил вярно и друга негова склонност?
— Предполагам, че след определен брой излъчвания балонът се самовзривява и съдържанието му се разлага за броени минути — проверявам своята догадка.
— За броени секунди — щастливо се ухилва той. — Схванали сте идеята. При всички компоненти от системата е предвидена поне двойна защита, за да осигурим максимална безопасност за агента. И понеже стана дума за безопасност, трябва да знаете, че ако изстреляте устройство, на което не е направен запис, то автоматично започва да излъчва сигнал „Мейдей“. В компресиран вид, разбира се.
Защо някак съм очаквал тези думи? Дали по време на инструктажа мисълта, че ми предлагат да работя с върховите постижения в тази област, не е проникнала незабелязано в моето съзнание? С изненада установявам, че гледам на Кю с други очи. Бъбривият досадник е изчезнал и на неговото място стои човек, комуто не мога да не се възхищавам, един съзнателно обрекъл се на неизвестност Стийв Джобс на шпионажа.
Освен това резултатът от любовта, която той проявява към своите творения, за мен наистина означава по-голям шанс и сигурност. Ако се случи провал, може би именно допълнителните защити на Кю ще накарат евентуалните ми похитители да сметнат, че съм по-ценен жив, отколкото мъртъв.
Поводът за тази не дотам приятна мисъл е фактът, че въпреки предприетото издирване отвлеченият командир засега не е открит.
Не знаеше къде се намира и как е попаднал тук, не знаеше дали е ден, или нощ, не знаеше дори кой е, но отчаяно се бореше да събере в едно своето разпарцаливено от психотропните вещества съзнание. Върху главата му бе наметната воняща торба, която го задушаваше, но не спираше нито лудия танц на цветните петна пред очите му, нито хаотичния грохот, разтърсващ цялото му тяло. Когато се опита да я свали, разбра, че ръцете и краката му са завързани. Усилието изчерпи всичката му енергия и той усети, че пропада обратно в мрака и космическата самота. Грохотът заглъхна и Патрик О’Флехърти с облекчение помисли, че умира.
