Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 28

Джон Кей

Той запалва лулата си и във въздуха се разнася познат аромат. Приятно е да разбереш, че вкусовете на някои хора са също така неизменни, както белите скали на Дувър. Сигурен съм, че Ди продължава да си купува тютюн единствено от онзи магазин на „Слоун стрийт“, а любимите си вратовръзки с райета тип „рибена кост“ — от „Хародс“.

— Синхронистичност — отронва загадъчно той подир първата струйка дим, отправена към кристалния полилей в центъра на тавана. После обръща глава към мен и дава необходимото разяснение:

— Карл Густав Юнг е смятал, че някои неща в живота вървят ръка за ръка, без между тях да има причинно-следствена връзка.

Ако идеята му е, че моите и неговите мисли водят горе-долу в една и съща посока, можеше да го каже и по-ясно. Какво всъщност прави Ди? Защо отлага истинския брейнсторминг и вместо него отмята един след друг пунктовете от някакъв свой въпросник? Дали поддържам източните си езици, бих ли приел с ентусиазъм нова мисия, не се ли боя да поема риск…

Нормално е да ме проверява. На негово място аз също бих желал да се уверя, че трите години, през които не съм го виждал, не са променили съществено човека пред мен. Ако искам да съкратя процедурата, е глупаво да се обиждам. По-добре е да предвидя кой е последният и най-важен въпрос и да дам отговор, преди въпросът да бъде зададен. Доколкото го познавам, моят шеф се възхищава най-много на бързината на мисълта и полета на интуицията, така че е време аз да взема инициативата.

— Сър, уважавам синхроничността, но предпочитам причинно-следствената връзка между факти и изводи.

Той леко се усмихва.

— Добре, Джон, ще карам по същество. Наркотрафикантите са били петима и са карали стар микробус. За три дни са стигнали от Лашкар Гах до Балх. Градът Балх.

— През Херат ли са минали? — питам, въпреки че заради релефа на страната съм почти сигурен.

Извисяващата се на над 20 000 фута планина Хиндукуш е оставила отпечатъка си като тигрова лапа върху целия Североизточен и Централен Афганистан. В резултат основната пътна мрежа прилича на сплескан откъм северозапад пръстен, който обикаля подстъпите към планината. В посока изток — запад има що-годе приличен път, свързващ разположения близо до западната граница с Иран град Херат със столицата Кабул на изток. Пряка връзка между Севера и Юга обаче няма. Така че ако искаш да се добереш от югозападната провинция Хелманд до северната Балх, трябва да заобиколиш през Херат. Другият възможен маршрут — през Кандахар и Кабул, не само е по-дълъг, но и минава през най-размирните райони на страната.

— През Херат — лаконично отвръща Ди. — В Балх са останали три дни. Нямаме информация какво са правили толкова време там. На четвъртия ден вечерта са напуснали града, но не са отишли надалеч, а са спрели да нощуват в Мазари Шариф.

Между Балх и Мазари Шариф — административният център на провинция Балх — има не повече от 20 мили, така че следващият извод идва почти от само себе си.