Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 29

— Взели са това, което са чакали, и са побързали да се махнат от града. Понеже е било късно, не са имали време да стигнат до границата и затова са спрели в Мазари Шариф — казвам аз и го поглеждам очаквателно.

— И нашите анализатори стигнаха до същия извод — казва той и повдига брадичка към мен, за да ми подскаже, че е мой ред да кажа още нещо.

На езика ми е да попитам колко време им е отнело, но преценявам, че този въпрос е чисто заяждане с колегите.

— В Мазари Шариф Остриетата са сложили край на пътуването. Злощастна е съдбата на наркотрафиканта — въздъхвам аз и се отпускам в креслото.

Ди ме поглежда с подозрение — дали не правя каламбур с една пословична фраза от „Пиратите от Пензанс“, но аз предвидливо съм нахлузил безизразна маска на лицето си.

В тоя момент ме връхлита първата свободна асоциация. Ди не би се занимавал с някаква акция срещу наркотрафиканти, ако при тази акция момчетата от САС не са сложили ръка върху онова, заради което въпросните наркотрафиканти са рискували да останат толкова дълго в Балх. И това не са били бижута, злато или скъпоценности, а древни документи.

Някога градът е бил административен център и столица на Бактрия — богата и добре уредена държава, която Александър Македонски завзел не чрез бой, а като се оженил за местната принцеса Роксана. Моят приятел Базъл разправяше, че малко след изтеглянето на руснаците от Афганистан наши учени купили на безценица цял чувал ръкописи от царската канцелария на Бактрия.

Сега остава да формулирам заключението си предизвикателно, но без да се самоизтъквам.

— Чудя се каква ли тайна се крие в пергаментите, които Остриетата са донесли от Мазари Шариф.

Зениците на Ди се разширяват и аз вътрешно ликувам. Направил съм първата стъпка към целта да го убедя, че аз съм най-подходящият човек за мисията — каквато и да е тя. От друга страна, макар да е толкова очевидна, реакцията му остава само на равнище език на тялото. Ди не ми казва нищо.

Защо? За да не стигна преждевременно до това, което той смята за ключ към цялата история? Ако предположението ми е вярно, то намереният документ би следвало да е свързан по някакъв начин не с някой друг, а именно с Орфей. Оставям това прозрение за лична употреба и се примирявам, че ще се наложи малко да изчакам. Очертаващото се предизвикателство изостря мисълта ми и тя прави нов скок. Свеждам очи към бюрото и казвам тихо — все едно на себе си:

— Интересно, от коя народност са били тези наркотрафиканти.

— За късмет — подхваща бърже Ди, — нашите стрелци са взели достатъчно биологичен материал от наркотрафикантите, за да направим ДНК-профили и на петимата. Генетичните профили на четирима от тях са толкова близки, че те вероятно са били братя или братовчеди. Били са твои хора — пущуни.

— Нищо чудно, че са близки роднини. Повечето пущуни в Афганистан все още дремят в приспивната прегръдка на родово-феодалните отношения.

Той кимва окуражаващо: „Продължавай.“

— Вождът на рода или племето е цар, съдия и бог. Останалите му се подчиняват безпрекословно, което не изключва възможността в удобен момент да му теглят ножа и да заемат мястото му. Строго йерархичната система означава, че всеки предпочита да работи с най-близките си родственици. Това, че четиримата са били братя или братовчеди, е съвсем нормално. По-интересното е друго…