Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 30

Тук правя малка ораторска пауза, през която се наслаждавам на пълното му внимание и обобщавам всичко, казано по-горе в един въпрос:

— А дали петият не е бил узбек?

Ди издава странен гърлен звук, който преминава в мъчителна кашлица. Очевидно ефектът от двете последователни попадения е като от кумулативен заряд — бронята на съмненията му не просто се пропуква, а бива натрошена на парчета и пометена от моя път. Когато успява да овладее кашлицата си и лицето му възвръща нормалния си млечнобял цвят, забелязвам в очите му неподправено изумление.

— Моите почитания, Джон. Това се казва неочакван извод. Как стигна до него? Само не ми казвай, че си разчитал на статистиката.

— Логиката ми беше по-друга, сър, но и статистиката не е за пренебрегване. В Афганистан живеят над три милиона узбеки и много от тях се открояват рязко от останалата мешавица от пущуни, таджики, хазари и още двайсетина народа. Може би защото се наричат „узбеки“ съвсем отскоро — откакто през XVI век роденият във Фергана Шайбани хан, или още Узбек хан, завладял Хорезъм и всички останали плодородни оазиси и долини между Амударя и Сърдаря и наложил името си върху цялата нация. Преди това — векове наред — всички наричали жителите на страната „хорезмийци“.

Лулата дими забравена, а Ди е впил нетрепващ поглед в мен. Вниманието му е само по себе си похвала и награда. Обзема ме артистично вдъхновение и аз продължавам в онзи леко викториански стил, който му е толкова присърце:

— Хорезмийците са дали на света лечителя Авицена, създателя на алгебрата Абу ал Хорезми, астронома Бируни, да не говорим за пророка Заратустра, чиято майка е била хорезмийка. Омар Хаям може и да е персийски поет, но е получил образованието си в Хорезъм. Е, както подобава на наследници на многовековна култура, афганистанските узбеки гледат с превъзходство на останалите народности. Това обаче си има и отрицателна страна. Ако човек се поразрови както трябва, в дъното на всеки голям проблем ще открие хорезмиец. Разбира се, като оставим настрани Осама бин Ладен, който също не беше местен жител. Подозирам, че афганците още преди Христос са знаели, че никой не може да стане велик в собственото си село.

— Знаех си, че не бива да те питам — мрачно казва Ди. — Сега се чувствам разочарован като Уотсън след поредното обяснение на Холмс.

Ласкателството дава криле на мисълта ми и тя съзира незабелязана до момента връзка. До тук от наша гледна точка историята се развива съвсем щастливо. Защо тогава Ди се е сетил за мен? Стомахът ми се стяга в предчувствие за неприятност.

— Каква е лошата новина, сър?

От високо вдигнатите му вежди разбирам, че моите съграждани от Баня вероятно са ме заразили с балканска прямота. Докато се чудя как по-елегантно да му се извиня, загдето не съм въртял и сукал колкото изисква британската традиция и собствените му аристократични стандарти, той се привежда към мен.