Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 26

Каландара прокара пръсти през оределите си коси и се усмихна садистично. Две-три отвличания ще свършат работа.

Джамал забеляза усмивката му и се смрази. Отдъхна си, чак когато чу следващите думи.

— Ще идеш, ще намериш Дауд и ще му кажеш веднага да дойде тук. Имам работа за него.

— Отивам, господарю!

Джамал се поклони ниско и заотстъпва заднешком към вратата. Предстоящата среща с оная машина за убийства го плашеше, но поне не го докарваше до ужас — все пак Дауд щеше да се заеме с някого другиго, а не с него.

— Чакай! Какво точно каза Карим?

Джамал го погледна с изненада, която мигом премина в облекчение. Гръмотевичната буря се беше отклонила в последния момент.

— Карим каза… — скорострелно започна той, а после млъкна и завъртя очи нагоре, за да си спомни ясно — … каза, че иска да му закараме здрав и силен мъж, а не още някой просяк. Каза, че е съобразил състава и големината на инжекциите с твоето искане, господарю, да променят мислите на здрави хора.

Това звучеше съвсем разумно, ала отново разпали у Каландара желанието да отмъсти жестоко на убийците на единствения му наследник. Дали са знаели чий племенник е Малик беше без значение. Ако допуснеш от незнание да станеш инструмент на Злото, ти се превръщаш в част от самото Зло. За да може да победи, Доброто е принудено да те премахне. Предпазливостта отстъпва встрани, когато Справедливостта изисква от теб да действаш.

— Кажи на Карим, че скоро ще получи каквото иска. Но най-напред кажи на Парвез, че искам да го видя веднага.

— Да, господарю.

* * *

Задействането на плана за отвличане на убиеца на Малик, не би следвало да го отклонява от по-важните дела, помисли той. Трябваше да научи името на човека, комуто Малик бе искал да повери превода на плочките.

— Добро утро, господарю. Какво мога да направя за теб?

— Искам да отидеш в Ташкентския университет и да научиш всичко за най-добрия им египтолог: име, възраст и колко ще ни струва да го убедим да дойде тук за една седмица. И запиши адреса му и огледай къде живее — просто за всеки случай.

Парвез се усмихна.

— Разбира се, никакви проучвания по Интернет, нали?

— Не се прави на глупак! Въпросът може би е на живот и смърт. Заминавай!

— Да, господарю.

Мелодията от „Джийзъс Крайст Сюпърстар“ се чува така, сякаш съседът е надул уредбата си тук, но като изключим шумоизолацията, новият кабинет на Ди е точно копие на предишния. Толкова точно, че това би било достатъчен аргумент за уволнението му от всеки нов шеф, комуто би хрумнало да го обвини в прекален консерватизъм. За късмет на Ди настоящият шеф на Сикрет Сървис е учил в същото училище, макар и няколко години по-късно от него.

Върху бюрото, разбира се, стои все същата махагонова поставка за книги. Завъртяна е тъй, че на минаване оттам да мога да прочета нещичко от разтворената върху нея книга. Още отдалеч виждам, че този път не е поезия, а някаква пиеса. Като наближавам, над най-горната реплика прочитам едно име, което ми разкрива всичко: Ишак.