Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 25

Сега като че ли беше стигнал само на крачка от тази цел, но, за нещастие, слугите на Злото бяха объркали плановете му. Каландара за последен път се взря в двете колони знаци и внимателно остави листа. Впи очи в очите стоящия пред бюрото Джамал, който отговаряше за медицинския екип и служеше като посредник между господаря си и ръководителя на кабулската група за мокри поръчки.

— Къде е оригиналът?

Джамал преглътна мъчително и наведе глава.

— Малик каза, че го взима със себе си, но ще го пренесе отделно от другите, защото той бил ключ към тяхното разчитане.

В гласа му прозвуча жална нотка, която увисна безпомощно във въздуха. Ситни капчици пот изтриха постоянно присъстващата на лицето му жестокост и той пожела да стане колкото се може по-незабележим. Съзнанието, че няма как напълно да изчезне, накара коленете му да омекнат. Това, че лично той нямаше никаква вина за станалото, едва ли можеше да предотврати надвисналото над главата му наказание — Каландара беше пословично гневлив, а последните месеци пламваше по-лесно от барут.

Каландара изкриви тънката си долна устна и я захапа. Погледът му се спря в ъгъла на тавана.

Първата му мисъл, когато онзи ден научи за нападението в Мазари Шариф — че то е дело на конкурентна групировка, — очевидно не беше вярна. Никой наркотърговец не би унищожил чужда стока за два милиона, ако може сам да я продаде.

И второто предположение — че някой се е опитал да прекъсне канала за наркотици — не се оправдаваше. Изпратената само пет дни след атаката стока беше прекосила безпрепятствено границата с Узбекистан.

Възможността причината за нападението да е лично отмъщение също отпадаше. Не защото малцина от кръвните му врагове бяха все още между живите, а защото ако смъртта на Малик и другите четирима беше дело на някой от тях, той отдавна щеше да се е обадил на Каландара, за да позлорадства.

Оставаше единствено някой да е научил, че Малик ще изнесе от Афганистан важни документи. Това обаче поставяше един куп въпроси.

Кой е бил този някой?

Дали Малик е бил толкова непредпазлив, че да издрънка пред някого каква тайна се крие в тези ръкописи и по този начин да е подписал своята присъда, без да знае? Младежът беше прозорлив и смел, ала страдаше от прекалена доверчивост и, което е по-лошо, обичаше да се хвали пред жените.

Дали онзи, който е взел ръкописите, ще успее да ги разчете и как ще се възползва от получените знания?

Отговорите на всички тези въпроси зависеха от отговора на един друг въпрос.

От кого неизвестният нападател е научил за мисията на Малик?

За късмет, хората в Афганистан, които знаят много тайни, се броят на пръсти. И всички те имат какво да губят. Добре направи, че след импровизираното си разследване в Мазари Шариф не се завърна в малката си крепост на брега на Амударя, а пристигна тук, в Кабул. Вярно, че крайречното имение му осигуряваше чувство за пълна безопасност, ала когато се налагаше да дърпа бързо конците, то не можеше да се мери с кабулския му кабинет.