Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 24

— Ще внимавам — обещавам и го заглеждам очаквателно. Когато мълчанието се проточва прекалено дълго, добавям: — Надявам се, че за десет години афганците, с които тогава си имах работа, са се преселили в един по-добър свят или поне са забравили как изглеждам.

Ди поклаща празната си чаша, после изглежда с подозрение тримата студенти, които влязоха преди малко и започнаха игра на най-близката до нас билярдна маса.

— Хайде да излезем. Тук взе да става доста шумно.

Интерлюдия

Кабул

Бронзовото лице не издаваше, че Каландара вътрешно кипи от ярост. Беше се научил да прикрива своите чувства през младежките си години, когато парещото усещане, че е безсилен срещу вековната несправедливост, не му позволяваше да заспи.

Каландара беше роден в една от малобройните зороастрийски общности. Това бяха отделни родове и племена — изолирани и затворени в себе си, пръснати из цяла Средна Азия като капки кръв, останали единствени свидетели на варварско убийство. Фактът, че беше убит не един човек, а цяла световна религия, правеше престъплението и спомена за него още по-тежки. Никой не би могъл да издържи подобно несекващо напрежение, без в него да се прекърши нещо. И склонният към екзалтация младеж възненавидя своите едноверци заради тяхната неспособност да се противопоставят на потисниците си. Спаси се от невидимото насилие над паметта си, като сам се превърна в насилник. Най-репресивната част от съветската система с радост откликна на готовността му да й служи.

За десетина години успя да се издигне до поста на заместник-началник на охраната в един свръхсекретен лагер, където съветските военни експериментираха с нови видове оръжия. Някои неща от видяното там бяха като откровение. Той разбра, че ако се сдобие с необходимите знания и материали, би могъл да превърне всекиго в свой роб. Първоначално това го ужаси, но по-късно осъзна, че неговият лъчезарен бог му е посочил средство, с което да пречупи силата на злия Ариман и да отмъсти на всички. Не, не като ги избие или изтезава до смърт — това би било твърде жалко отмъщение, — а като ги превърне в покорни изпълнители на своята воля и помисли.

Идеята бе припламнала за пръв път в лагера на онзи прокълнат остров. Пред очите му десетки хора загубиха разсъдъка и човешкия си вид. Изследователите с белите престилки изпробваха върху тях всевъзможни микстури и газове, но тъй и не успяха да постигнат необявената си цел.

Той беше достатъчно интелигентен да разбере каква е тя и без да му я кажат: да имплантират в ума на затворниците нови самоличности, които лесно да манипулират за свои цели. Започна да се учи и незабелязано за околните да събира знания — зрънце по зрънце. Възможностите, които тези знания можеха да му осигурят, го вдъхновяваха.

Наученото му помогна да се ориентира в тенденциите в една от най-доходоносните области на приложната наука — новите лекарства. Той вложи парите, които печелеше от трафик на наркотици, в две легални фармацевтични фирми, базирани в Индия, като при това ловко насочваше изследователската им дейност. За пръв път в живота си имаше цел, за която никой от околните и не подозираше. Някой ден да може да диктува своите желания — о, не на всички, а само на шепа хора, но именно онези, които бяха властелини на света.