Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 23

— Доколкото разбирам, наркотрафикантите са обезвредени. Момчетата, които дръзват, разбира се, са победили — перифразирам аз мотото на Остриетата.

Ди щастливо се усмихва. Нали ви казах, че си умира за каламбури? Но когато усмивката му угасва, не отговаря, а рязко сменя темата.

— Навремето разправяха, че можеш свободно да говориш няколко диалекта на дари — в гласа му прозвучава слаба нотка на надежда.

— Ман та хануз ба ин забанха гап мизанам — потвърждавам аз с най-доброто си кандахарско произношение.

Той или не успява да осмисли какво съм казал, или иска да се увери, че догадката му е правилна.

— Моля?!

— Все още мога — услужливо превеждам аз и доразпервам своята паунова опашка, като минавам на напевния хорезмийски диалект, макар че заради вродената си скромност се ограничавам само с езиците, които се говорят в региона: — Хоразъмчаден хам адабий узбекчаден башка хам унча-мунча пущунча соллимен. (Говоря хорезмийски диалект, литературен узбекски и горе-долу пущу.)

Може би този път Ди е подготвен и долавя познатите звукосъчетания, но по-вероятно е направил справка в досието ми:

— Говориш още узбекски и пущу, така ли?

Нещо в тона му подсказва, че колкото и да е сериозно това, което все още не ми разкрива, шефът се забавлява с нашия диалог не по-малко от мен. Преди години мислех, че се ползвам със статута на любим възпитаник именно заради общите ни упражнения в словесна еквилибристика. Дали обаче това важи и днес? Дори да е така, все пак е по-разумно да спазвам дистанцията. А за да не се досети Ди, че не е единственият забавляващ се в нашата малка компания, не казвам нищо, а отговарям само с утвърдително кимване.

— Не ми се ще да те тревожа, ала това те прави основен претендент за мисията.

С което не ми казва нищо ново. Изминалите години обаче май са променили нещо, защото ми се струва, че долавям известна неискреност в неговата загриженост.

— За мен е чест да служа на Нейно Величество. Кога тръгвам?

Доволството, което за един кратък миг смекчава чертите му, говори, че той никога не се е съмнявал в моята готовност да се върна.

— Няма да е чак толкова бързо, Джон, защото ситуацията изглежда много заплетена. Никога досега не се е случвало да нямаме представа нито кои са замесени, нито за какво точно става дума. А и още не зная дали не е неоправдан риск да изпратя именно теб.

Очевидно изминалите години са променили не само мен. Когато след 11 септември юрна целия отдел да дири скривалището на Осама бин Ладен, Ди не изглеждаше чак толкова предпазлив и загрижен. От друга страна, след като операцията в Тора-Бора завърши с половинчат успех или по-скоро половинчат неуспех и Бин Ладен избяга заради шизофреничната нерешителност на шефовете на нашите отвъдокеански съюзници и безумното им бавене, Ди ме изтегли от активна дейност и ми намери тихо убежище.