Читать «Точно в полунощ» онлайн - страница 4

— И смяташ, че някой е дарил този пръстен, за да си намали данъците?

— Възможно е, ако притежателката на пръстена е починала. Онази, която го е носила през две хиляди и пета. А после някой друг го е получил като наследство.

— Не мисля — каза Ричър. — Ако става въпрос за роднина, той би предпочел да запази пръстена.

— Стига да има какво да яде.

— Трудни времена ли преживявате тук?

— Аз лично не се оплаквам, но все пак съм собственик на заложна къща.

— Въпреки всичко хората даряват за благородни каузи.

— В замяна на фалшиви разписки. Така пестят данъци, които иначе дължат на федералното правителство. Това е друга форма на социално подпомагане.

— Кой е този с благотворителния бизнес? — попита Ричър.

— Не мога да ти кажа.

— Защо?

— Не ти влиза в работата. В края на краищата кой си ти, по дяволите?

— Най-обикновен човек, който е имал много тежък ден. Вината не е твоя, разбира се, но бих искал да ти дам един съвет: не е добра идея да правиш деня ми още по-лош. Може да се окажеш в ролята на капката, която прелива чашата.

— Това заплаха ли е?

— Приеми го по-скоро като прогноза за времето. Или общественополезна информация. Предупреждение за торнадо например. Може да ти потрябва укритие.

— Напусни магазина ми.

— Добре че главоболието ми мина. Преди време ме удариха по главата, но сега съм много по-добре. Така каза докторът. Приятелката ми ме накара да се прегледам. Два пъти. Беше се притеснила за мен.

Собственикът на заложната къща обмисли думите му.

— От кое училище е този пръстен? — попита той.

— От една военна академия — отвърна Ричър.

— Но това са училища за проблемни деца. Емоционално неуравновесени. Не искам да те обидя…

— Не обвинявай децата — каза Ричър. — Погледни семействата им. Честно казано, много от родителите на учещите в нашата академия бяха убивали хора.

— Наистина ли?

— Процентът им беше доста над средния.

— И държите един на друг?

— Не изоставяме никого в беда.

— Този човек няма да говори с непознат.

— Има ли разрешително да върти бизнеса си? Минава ли проверките на щатските власти?

— Това, което аз правя, е напълно законно. Адвокатът ми е категоричен. Стига искрено да вярвам, че вещите не са крадени. А аз го вярвам. Те идват от благотворителност. Имат си документи. Много хора постъпват така. Виждал съм дори реклами по телевизията. Продават най-вече коли, но понякога и яхти.

— И смяташ, че този човек няма да иска да говори с мен?

— Не бих се учудил, ако не ти каже нито дума.

— Толкова ли е невъзпитан?

— Не е от хората, с които бих отишъл на пикник.

— Как се казва?

— Джими. Джими Плъха.

— Наистина ли?

— Така е известен.

— И къде да го открия?

— Огледай се за поне шест мотора „Харли — Дейвидсън“. Ще откриеш Джими в бара, пред който са паркирани.