Читать «Точно в полунощ» онлайн - страница 5

3

Градът се оказа относително малък. Отвъд бедния и занемарен квартал, който Ричър бе видял, се простираше друг, на който му трябваха пет години, за да стане също толкова беден и занемарен. А може би повече. Може би десет. В такъв случай имаше надежда. Витрините на някои офиси и магазини бяха заковани с дъски, но те не бяха много. Повечето продължаваха да въртят своя бизнес в лежерен провинциален ритъм. Наоколо бавно минаваха големи пикапи. Имаше дори билярдна. Уличните лампи обаче бяха съвсем малко. Започваше да се стъмва. Нещо в архитектурата подсказваше, че градчето е център на млекодобив. Магазините наподобяваха старовремски доилни. Явно наследството от онази епоха не се бе изгубило.

В една дървена сграда се помещаваше бар. Паркингът бе покрит с чакъл и заобиколен от бурени, но на него в стройна редица бяха спрели седем мотора „Харли — Дейвидсън“. Вероятно не ставаше въпрос за истински членове на мотоклуба „Ангели от ада“, а за техни подражатели. Рокерите се деляха на много разновидности, като баптистите. На пръв поглед всички бяха еднакви, но после се оказваше, че са различни. Явно точно тези си падаха по кожени пискюли и хромирани части. Моторите им подсказваха, че обичат да ги карат облегнати назад, с протегнати крака. Може би това ги охлаждаше по някакъв начин. Или имаше някаква друга причина. Освен това и тези рокери си падаха по кожените елеци. И панталони. И боти. Изцяло черни. В края на лятото, когато още бе горещо.

Моторите бяха боядисани в лъскави тъмни цветове, четири бяха украсени с оранжеви пламъци, а три — със сребристи символи, наподобяващи руни. Барът изглеждаше доста стар и част от дървените летви на облицовката се бяха отковали. На един от прозорците имаше климатик, който се напъваше да охлади помещението, а под него се бе събрала локвичка вода. По улицата бавно мина полицейска кола и гумите ѝ изсъскаха по асфалта. Местното управление. Вероятно ченгето бе прекарало първата половина от смяната си в опит да напълни общинския бюджет, дебнейки с радар на магистралата, а сега обикаляше задните улички на поверения му град. Демонстрираше присъствие. Държеше под око проблемните места. Ченгето извърна глава и огледа Ричър. Изобщо не приличаше на мъжа от заложната къща. Беше стегнат, спретнат. Лицето му бе слабо и издължено, а погледът му — интелигентен. Седеше зад волана с изправен гръб. Косата му бе подстригана съвсем късо, по войнишки, с почти оголени слепоочия. Прическа отпреди един ден. Най-много два.

Ричър не помръдна от мястото си и изпрати патрулката с поглед. В далечината прогърмя мотор. Звукът приближаваше, ставаше все по-силен, все по-тежък — като пневматичен чук. Зад ъгъла се появи бавно движещ се осми харли, голяма, тежка машина, която боботеше басово. Мотористът се бе излегнал назад с опрени на стъпенките крака. Наклони се на завоя и намали още, когато гумите заскърцаха по чакъла. Носеше черен кожен елек върху черна тениска. Спря в редицата. Двигателят намали оборотите и зазвуча като ковач, който удря по наковалня. Мъжът го изключи и подпря мотора на стойка. Отново се възцари тишина.