Читать «Точно в полунощ» онлайн - страница 197

— Всичко е наред — каза Ричър.

После се върна в стаята си.

Сандерсън бе поставила ново парче фолио върху лицето си. Качулката ѝ бе нахлупена ниско, връзките бяха здраво стегнати.

— Началникът ми каза, че Бейтман си е получил заслуженото. И той, и Скорпио.

— Това носи ли ти удовлетворение?

— Малко — отвърна Ричър.

— И на мен.

— Аз няма да продължа с вас.

— Досетих се.

— Трябва да се подложиш на интравенозно лечение.

— Ще го направя.

— Желая ти късмет.

— И на теб.

Не се целунаха, защото фолиото беше ново. Излязоха навън и Сандерсън се качи в колата. Ричър се сбогува с Брамал и Макензи и проследи колата им с поглед.

Закрачи към бензиностанцията. Откри друг бездомник, който въртеше борса за стопаджии. Само срещу един долар. Като в Сиукс Фолс. Може би това бе популярен бизнес в Южна Дакота.

Тук вариантите бяха само три. Можеше да продължи на юг по щатското шосе, на изток по магистралата за Чикаго или на запад по магистралата за Сиатъл.

Ричър плати един долар и избра южния вариант. Десет минути по-късно се качи в пикапа на един дърводелец, който пътуваше към Канзас, за да ремонтира къщи, пострадали от поредното торнадо.