Читать «Точно в полунощ» онлайн - страница 6
Ли Чайлд
— Търся Джими Плъха — каза Ричър.
Рокерът погледна към един от моторите в редицата. Просто не можа да се сдържи. Но отговори: „Не го познавам“, и отмина с вдървена походка. Насочи се право към вратата на бара. Тялото му имаше крушовидна форма. Беше на около четирийсет години, почти метър и осемдесет, но възпълен, кривокрак и тромав. Имаше нездрав жълтеникав тен, сякаш бе мазал кожата си с моторно масло. Отвори вратата и влезе в бара.
Ричър не помръдна от мястото си. Моторът, към който бе погледнал новодошлият, бе един от трите със сребристи руни. Беше голям колкото и останалите, но дръжките на кормилото и стъпенките бяха по-близо до седалката. Поне с пет сантиметра по-близо в сравнение с мотора на новодошлия. Което означаваше, че Джими е висок метър и седемдесет и два-три. И най-вероятно бе слаб, дори мършав, след като имаше подобен прякор. Нищо чудно да бе въоръжен обаче. С нож или пистолет. И да бе зъл и агресивен.
Ричър се запъти към вратата на бара. Отвори я и влезе. Вътре бе тъмно и горещо и миришеше на разлята бира. Помещението бе правоъгълно и имаше дълъг бар с меден плот по протежение на лявата стена. Отдясно бяха наредени масите. В дъното имаше свод, зад който започваше тесен коридор. Тоалетни, обществен телефон и противопожарен изход. В салона имаше четири прозореца. Общо шест възможни изхода. Първото нещо, на което един бивш военен полицай обръща внимание.
Осмината рокери се бяха настанили на две маси четворки, които бяха долепили и поставили до прозореца. Пиеха бира в тежки запотени халби. Новодошлият едва бе побрал тлъстото си крушовидно тяло на стола. Най-пълната халба стоеше пред него. Шестима от останалите бяха в неговата категория, що се отнася до външен вид и габарити. Последният бе по-зле. По-нисък, кльощав, с тясно лице и неспокоен поглед.
Ричър спря на бара и си поръча кафе.
— Нямаме — отвърна барманът. — Съжалявам.
— Това там Джими Плъха ли е? Онзи дребният?
— Ако му имаш зъб, по-добре си уредете отношенията навън. Става ли? — каза барманът и се отдалечи.
Ричър зачака. Един от рокерите пресуши чашата си и се отправи към тоалетните. Ричър прекоси помещението и зае празния му стол. Осмият тип направи връзката. Погледна първо Ричър, после Джими, който каза:
— Това е частно парти, приятел. И ти не си поканен.
— Трябва ми информация — отвърна Ричър.
— За какво?
— За едни дарения с благотворителна цел.
Джими Плъха го изгледа объркано. После се сети.
Погледна към вратата. Там някъде, отвъд нея, се намираше заложната къща, в която бе носил стока.
— Разкарай се — каза той.
Ричър сложи на масата левия си юмрук, който бе с размерите на пиле от супермаркет. Дебели дълги пръсти и кокалчета колкото орехи. Куп белези, които се белееха на фона на слънчевия загар.
— Не ме интересува какви схеми въртиш — обясни Ричър. — Или от кого крадеш. Или от кого купуваш. Пет пари не давам за това. Искам само да знам откъде е дошъл този пръстен.
Той отвори юмрука си. Пръстенът лежеше в дланта му.
