Читать «Точно в полунощ» онлайн - страница 3

Не беше сувенир. Беше си истински пръстен, който някой кадет бе заслужил след четири години упорит труд. И бе носил с гордост. Защото не се ли гордееш с мястото, което си завършил, не си поръчваш подобен пръстен.

Надписът гласеше: С. Р. С. 2005.

Шофьорът на автобуса натисна клаксона три пъти. Трябваше да тръгва, но един пътник липсваше. Ричър остави пръстена, благодари и излезе от магазина. Върна се на автогарата, надникна през вратата на автобуса и каза на шофьора:

— Оставам.

— Не мога да ви върна парите.

— Няма проблем.

— Имате ли багаж отдолу?

— Не.

— Приятен ден.

Шофьорът дръпна някакъв лост и вратата се затвори под носа на Ричър. Двигателят изръмжа и автобусът потегли без него. Ричър обърна гръб на облака дизелови пари и се запъти обратно към заложната къща.

2

Мъжът в заложната къща не остана очарован, че му се налага да вади поставката с пръстените толкова скоро след като я бе върнал на витрината. Все пак го направи и я сложи на същото място на щанда. Пръстенът от „Уест Пойнт“ се бе претърколил отново. Ричър го взе.

— Спомняш ли си жената, която го е заложила? — попита той.

— Че как да я помня? — отвърна мъжът. — Тук има милион неща.

— Не водиш ли някаква документация?

— Ченге ли си?

— Не — каза Ричър.

— Всичко при мен е законно.

— Не ме интересува. Искам само името на жената, която е донесла този пръстен.

— Защо?

— Учили сме в една и съща академия.

— Къде се намира? На север ли?

— На изток — отвърна Ричър.

— Не може да сте учили заедно. Няма начин да си завършил през две и пета. Не искам да те обидя, но…

— Не се обиждам. Наистина съм от по-ранен випуск. Но мястото не се е променило. Което означава, че тя е положила големи усилия, за да заслужи този пръстен. И се питам какви ли неблагоприятни обстоятелства са я накарали да го продаде или заложи.

— Каква е тази академия? — попита мъжът.

— В нея преподават практически умения.

— Нещо като търговско училище?

— Горе-долу.

— Може да е починала при нещастен случай.

— Възможно е — каза Ричър. Но може и да не е било нещастен случай. Може причината за смъртта да се нарича Ирак или Афганистан. Да, две хиляди и пета беше трудна година. А на глас каза: — Бих искал да съм сигурен.

— Защо? — попита отново мъжът.

— Не мога да ти обясня точно.

— Да не би да е въпрос на чест?

— Възможно е.

— Нямаше никаква жена. Купих този пръстен. Заедно с още много неща.

— Кога?

— Преди месец.

— От кого?

— Нямам намерение да те посвещавам в бизнеса. Защо да го правя? Всичко е законно. Напълно законно. Властите го признават. Имам лиценз, минавам през куп проверки…

— Защо не искаш да ми кажеш тогава?

— Информацията е поверителна.

— Ами ако купя пръстена? — попита Ричър.

— Петдесет долара.

— Трийсет.

— Четирийсет.

— Става — каза Ричър. — Сега имам право да науча повече за произхода му.

— Това да не ти е аукцион в „Сотбис“?

— И все пак…

Мъжът помълча, но в крайна сметка каза:

— Получих го от един човек, който работи в благотворителен магазин. Хората даряват разни вещи и ползват данъчни облекчения. Предимно стари коли и яхти, но също и други неща. Моят човек им дава разписки с изкуствено надута стойност, за да си приспаднат повечко данъци, а после продава нещата, където успее, и накрая пише един чек за благотворителност. Купувам от него разни дреболии. Вземам това-онова с надеждата да изкарам някой долар.