Читать «Теракотеното куче (Комисарят Монталбано упорства)» онлайн - страница 25

— Извинете, но не беше ли катастрофа?

— Ах, и вие вярвате, че пътните инциденти стават случайно?

— Бих казал — да.

— И грешите. Ако някой ги нарича инциденти, винаги има друг, готов да ги предизвика. Ще дам пример, за да съм по-ясен. Мими Крапандзано умря от удавяне в края на миналата година, докато е плувал. Случайна смърт. Но, питам се аз, на колко години беше Мими, когато се спомина? На петдесет и пет. Защо му е трябвало на тази възраст да се прави на бабаит и да се къпе в студа, нещо, което е правил като момче? Отговорът е следният: защото се беше оженил преди по-малко от четири месеца за млада двайсет и четири годишна жена от Милано. Докато се разхождали по стръмния бряг на морето, тя го попитала: „Скъпи, вярно ли е, че през февруари ти си се къпал в това море?“. „Разбира се“ — отговорил й Крапандзано. Младата съпруга, очевидно отегчена от по-възрастния си мъж, въздъхнала. „Какво ти е?“ — попитал я като глупак Крапандзано. „Съжалявам, че аз вече не мога да видя как си го правил“ — казала мръсницата. Без да каже нито дума, Крапандзано се съблякъл и се хвърлил във водата. Ясно ли се изразих?

— Много ясно.

— Сега да се върнем към господата от провинциалния комитет на партията в Монтелуза. След първото събрание, приключило с кавга, вчера вечерта е имало друго. Кавалерът и други заедно с него поискали комитетът да направи изявление против указа на правителството, благодарение на който крадците отървават затвора, и да го разпрати по вестниците. Останалите обаче не мислели като него. В един определен момент някакъв казал на Мизурака, че е развалина, втори се обадил, че му напомня за старите сицилиански кукли, извадени от нафталина, а трети го нарекъл дърт глупак. Всичките тези неща ги научих от един приятел, който е присъствал. Накрая секретарят, гадняр, който дори не е сицилианец, фамилията му е Бирагин, му казал да бъде така любезен и да се отправи към вратата, защото нямал никакво право да присъства на събранието. Това е вярно, но никой преди това не си го е позволявал. Приятелят ми се качил на своето фиатче „Чинкуеченто“ и си тръгнал към Вигата. Със сигурност кръвта му е кипяла, но са го направили нарочно, за да го накарат да се затрие от нерви. А вие сте тръгнали да ми разправяте, че било катастрофа?

Единственият начин да се разговаря с Бонфильо беше да се поставиш точно на неговото ниво. Комисарят беше наясно с това от предишен опит.

— Вие имате ли си някой телевизионен герой, който да ви е особено антипатичен?

— Поне сто хиляди, но Майк Бонджорно е най-лошият от всички. Когато го видя, стомахът ми се обръща и ми идва да си счупя телевизора.

— Добре. И ако вие, след като сте чули този водещ, се качите в колата, ударите се в някоя стена и се утрепете, аз какво би трябвало да направя според вас?

— Да арестувате Майк Бонджорно — отговори му решително другият.

* * *

Върна се в офиса, чувствайки се по-спокоен, защото логиката на Ернесто Бонфильо го беше развеселила и разсеяла.