Читать «Теракотеното куче (Комисарят Монталбано упорства)» онлайн - страница 23

— Слушайте, кажете му, че може би и аз съм на събрание, така ще сме квит. Той да прекъсне своето за пет минути, аз ще направя същото с моето, така и двамата ще сме щастливи и доволни — добави няколко лайна под изхождащия се задник.

— Монталбано? Какво има? Извини ме, но времето ми е малко.

— Моето също. Слушай, Шакитанов…

— Как така Шакитанов? Що за дивотии ми говориш?

— Ах, не се ли казваш така? Не си ли част от КГБ?

— Не ми е до шеги.

— Аз обаче не се шегувам. Обаждам ти се от кабинета на началника на полицията. Той е възмутен от начина, по който си се отнесъл с моите хора, точно по почина на КГБ. Обеща ми, че още днес ще пише на министъра.

Явлението беше необяснимо, но въпреки това му се случи: видя през кабела на телефона как Шакитано пребледня, всеизвестен с това, че беше един малодушен близач на задници. Лъжата на Монталбано го беше поразила като кроше в главата.

— Какво говориш? Трябва да ме разбереш, че аз, като отговорен за сигурността…

Монталбано го прекъсна:

— Сигурността не изключва любезност — каза лаконично той, чувствайки се като пътен знак от типа: „Изпреварването не изключва предпазливост“.

— Ама аз бях много любезен! Предложих им бира и сандвичи!

— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но въпреки бирата и сандвичите случката ще има продължение на по-високо равнище. Впрочем, успокой се, Шакитано, вината не е твоя. Който се е родил кръгъл, не може да умре квадратен.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ти, след като си се родил глупак, не можеш да умреш умен. Искам писмо, което да е адресирано до мен, и в него надълго и нашироко да похвалиш моите хора. Искам до утре да е при мен. Дочуване.

— Мислиш ли, че ако ти напиша писмото, началникът на полицията няма да предприеме действия?

— Ще бъда искрен: не знам дали той ще започне, или няма да започне действия. Но ако съм на твое място, бих написал писмото. За да си защитя гърба. И дори бих написал вчерашна дата. Добре ли се изразих?

* * *

Даде изблик на чувствата си и му стана по-добре. Обади се на Катарела.

— В кабинета си ли е заместникът ми Ауджело?

— Не, господине, но преди малко се обади. Каза, че пресмятайки разстоянието, на което се намира, след около десетина минути ще е в участъка.

Възползва се от чакането и през това време се зае с фалшивия рапорт, защото онзи, истинския, го беше написал вкъщи предната вечер. По някое време Ауджело почука и влезе.

— Търсил си ме?

— Какво ти струваше да дойдеш в участъка малко по-рано?

— Извинявай, ама бях зает чак до пет сутринта, след това се върнах вкъщи, заспал съм и не е за говорене.

— Бил си зает с някоя от онези курви, които ти харесват на теб ли? Дето не тежат по-малко от сто и двайсет килограма?

— Ама Катарела нищо ли не ти е казал?

— Каза ми, че ще дойдеш със закъснение.

— Тази нощ към два часа е станал смъртоносен инцидент. Отидох на мястото и си помислих, че е по-добре да те оставя да спиш, тъй като случката не беше важна за нас.

— Заради мъртвите може би е важна.

— Мъртвият е само един. Спускал се е от Катена с бясна скорост, очевидно спирачките му са отказали и се е забил под един камион, който се е движел в обратната посока и е започвал да се изкачва. Горкият човечец, умрял е на място.