Читать «Теракотеното куче (Комисарят Монталбано упорства)» онлайн - страница 27

„Прекара ме по всички правила на изкуството, кавалере!“ — направи накрая коментара си Монталбано, гледайки накриво писмото, което беше оставил на масата в трапезарията. А за ядене вече изобщо и дума не можеше да става. Отвори хладилника само за да отдаде тъжно почит на кулинарната мъдрост на камериерката си, при това заслужена почит, защото веднага усети примамливия аромат на октоподчетата в доматен сос с чесън и зехтин. Затвори хладилника, не можеше и да си помисли за ядене, защото все едно някой го притискаше с юмрук в стомаха. Съблече се и както беше гол, тръгна да се разхожда по брега на морето, така или иначе, по това време нямаше жива душа. Никакъв глад и никакъв сън. Към четири сутринта се хвърли в ледената вода. Плува дълго, а после се върна вкъщи. Направи му впечатление, че членът му се е втвърдил, и се засмя. Реши да му поговори, да го убеди да размисли:

— Безсмислено е да се отдаваш на фантазии.

Втвърденият пенис му подсказа, че може би едно обаждане на Ливия ще му се отрази добре, така както е гола и затоплена от съня в своето легло.