Читать «Теракотеното куче (Комисарят Монталбано упорства)» онлайн - страница 21

След въпроса видя как старецът все едно се изпразни от съдържание, бръчките по лицето му започнаха да се умножават, докато погледът му се замъгляваше. Тогава разбра, че същия този въпрос Мизурака си го беше задавал хиляди пъти и никога не беше успял да си отговори на него. Не настоява повече.

— Ало? Там ли сте все още? — попита със сприхавия си глас Мизурака.

— Кажете, кавалере.

— Сега ми дойде нещо на ума, затова не ви го казах, когато дойдох, за да свидетелствам.

— Кавалере, нямам никаква причина да се съмнявам в това. Слушам ви.

— Нещо странно, което ми се случи, когато почти се бях изравнил със супермаркета, но в този момент не му придадох значение. Бях изнервен и превъзбуден, тъй като наоколо се въртят рогоносци, които…

— Искате ли да ми го кажете?

Ако го оставеше да говори, кавалерът беше в състояние да започне да му разказва за основаването на фашизма в Италия.

— По телефона не. Само лично. Ако съм видял добре, работата е дебела.

Старецът минаваше за човек, който винаги казва това, което има да казва, без да го украсява.

— Отнася се за обира в супермаркета ли?

— Разбира се.

— Говорили ли сте с някого за това?

— С никого.

— Моля ви, дръжте си езика зад зъбите.

— Искате да ме обидите ли? Гроб съм. Утре рано сутринта ще дойда в кабинета ви.

— Кавалере, само от любопитство — какво правехте сам и нервиран в този среднощен час в колата си? Не знаете ли, че след една определена възраст е нужно да проявявате повече благоразумие?

— Идвах от Монтелуза. Имаше събрание на провинциалния комитет на партията и аз, въпреки че не съм част от него, исках да присъствам. Никой не е способен да затвори вратата под носа на Джерландо Мизурака. Трябва да попреча нашата партия да загуби лицето и честта си. Не може да управлява заедно с такива копелета и да е съгласна да изготви с тях указ, който позволява на онези кучи синове, които съсипаха отечеството ни, да излязат от затвора! Вие трябва да разберете, комисарю, че…

— Събранието до късно ли продължи?

— Чак до един през нощта. Аз исках да продължи, но другите се противопоставиха, защото умираха за сън.

— За колко време стигнахте до Вигата?

— За около половин час. Карам бавно. И така, както ви казвах…

— Извинете ме, кавалере, търсят ме на другия телефон. До утре — отряза го Монталбано.

5

— По-зле от престъпници! По-зле от убийци се отнесоха с нас онези мръсни курвенски синове! И за какви се мислят? Лайнари!

Нямаше начин, по който можеше да бъде успокоен Фацио, който току-що се беше върнал от Палермо. Джермана, Гало и Галуцо повтаряха в хор след него, размахвайки дясната си ръка, за да разкажат невероятната случка.

— Луда работа! Луда работа!

— Спокойно, момчета, овладейте се. Да караме поред — заповяда им Монталбано, влизайки в ролята си на началник. След това, като забеляза, че сакото и ризата на Галуцо са почистени от кръвта, която беше покапала от ударения му нос, го попита: — Минал си през вкъщи да се преоблечеш, преди да се върнеш тук?

Въпросът беше не на място, защото Галуцо поморавя, а по подутия му от удара нос се появиха виолетови жилки.