Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 89

— Трябва да се махаме — каза Уолъс.

Някогашният студент се бе превърнал в нинджа, лицето му беше намазано с камуфлажна боя.

— Защо, по дяволите, трябва да ти вярвам? — попитах аз.

— Защото аз съм човекът, който може да те измъкне от тук. Вън те чакат още трима души с оръжие. Те трябваше да убият Карън, след като се обади да каже, че е приключила с теб. — Уолъс извади 40-калибров пистолет и кимна към превръзката на ръката ми. — Можеш ли да стреляш?

Взех пистолета и започнах да се обличам. От прозореца на дневната Уолъс наблюдаваше улицата долу. Минахме през кухнята и през задната врата излязохме на широка тераса, от която външно стълбище водеше надолу към тесния проход между сградите. В края му под уличната лампа беше паркиран автомобил. Надникнах над парапета на терасата и видях две глави на предната седалка.

— Двама са там долу и един отпред — каза Уолъс. — Хубавото е, че изобщо не са толкова опасни, колкото Карън.

— Но лошото е, че са трима.

— Аз ще неутрализирам шофьора. След това ти слез по стълбите и се опитай да очистиш приятелчето му. В това време ще изляза през главния вход и ще гръмна онзи отпред. Става ли?

Кимнах и приклекнах на горната площадка. Уолъс положи цевта на пушката си върху парапета, постави окото си зад окуляра на оптическия мерник и се прицели. Вече бях стигнал до средата на стълбите, когато предното стъкло на колата експлодира. Бях извървял десет метра, когато предната врата на колата се отвори. Изстрелях два куршума през стъклото. На тротоара изпадна човешко тяло. Приближих се и му пуснах още един куршум, после изчаках секунда-две. Мъжът не помръдна; беше мъртъв. Вътрешността на колата беше оплескана с кръв и мозък. Вдигнах от земята пистолета, който бе изпуснал, и го прибрах в джоба си.

В този миг чух трясък от разбито стъкло. Уолъс бе ликвидирал и третия стрелец. Затичах се към предната част на сградата и точно в този момент Уолъс изскочи иззад ъгъла.

— Хайде!

Върнахме се обратно между сградите и излязохме на задната улица. Тъмносиният седан на Уолъс беше паркиран под един виадукт. След пет минути вече се движехме на запад по Дайвърси Авеню. Уолъс избърса черната боя от лицето си и хвърли пушката под брезента на задната седалка. Аз още стисках 40-калибровия пистолет в ръката си.

— Сигурно имаш да ме питаш много неща — каза Уолъс.

— Да, имам няколко въпроса.

— Ще се опитам да им отговоря, доколкото мога, но трябва да ми се довериш.

— Ще видим.

Уолъс спря на светофара на Деймън Авеню. Часовникът на бордното табло показваше 3:43. Кръстовището беше празно. Някъде зад нас чух първите полицейски сирени.

— Моля те, хвърли пистолета на задната седалка — каза Уолъс.

— Има едно денонощно заведение за палачинки на „Дайвърси“ и „Уестърн“, казва се „Голдън Нъгет“. Отбий и спри на паркинга.