Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 87

— Не.

— А няма ли да ми разправиш за Рей?

— Не. — Откъснах залък хляб и го натопих в червения сос.

— Но мислиш за него, нали?

— Честно ли да ти отговоря? В момента си мисля само за тази страхотна вечеря. И за прекрасната компания.

В стаята настана тишина, ако не се смяташе стърженето на приборите по порцелана.

— Беше ме помолил да се оглеждам за хора, които могат да дойдат във фондацията от компания на име „Бийкън“.

Главата ми се изправи като на пружинено човече.

— И?

— Те още ли имат отношение към случая, по който работиш?

— Това не е игра, Карън. Наистина ли дойде някой?

— От „Бийкън“ ли те подредиха така?

Оставих вилицата и ножа на барплота и се надвесих напред.

— Кой дойде?

— Никой. Жива душа не влиза при нас.

Аз я огледах внимателно, после се облегнах назад.

— Добре.

— Наистина ли се притесняваш?

— Опасно е. Не искам да пострадаш.

— Бих желала да не пострада нито един от нас.

— Аз също.

— Няма ли да ми позволиш да ти помогна?

Поклатих глава.

— Но няма да се откажеш, нали?

— Де да беше толкова лесно…

Тя се пресегна и ме докосна по бузата. Във върховете на пръстите й усетих разстоянието, което ни делеше, мазолите на човек, свикнал да бъде сам, колкото и да не му харесваше това.

— Нахрани ли се?

Кимнах и й помогнах да разчистим. Когато приключихме, тя взе ръцете ми в своите и ги уви около талията си.

— Искам само да си в безопасност, Майкъл, това е всичко.

— Ще се постарая.

— Знам.

Тя се наведе напред и ме целуна. Бавно и дълго. После ме хвана за ръката и ме поведе нагоре.

37

Леглото беше широко, чаршафите хладни. Карън започна да разкопчава ризата ми. Свали я внимателно, за да не закачи дебелата превръзка.

— Боли ли?

Поклатих глава. Тя разви външната превръзка, после махна подложената отдолу марля. Бях седнал на ръба на леглото, когато свали последния слой бинт. Обърна внимателно ръката ми в своята и направи ужасена гримаса, когато видя шевовете.

— Казах ти — обадих се аз. — Не е толкова зле, колкото изглежда.

Тя целуна китката на ръката ми, разтворената длан, после всеки от пръстите поотделно. Аз се облегнах назад в леглото. Карън донесе кана с топла вода и изми раната, после превърза ръката ми. Опитах се да кажа нещо, но Карън постави пръст върху устните ми и пак изчезна нанякъде. В тъмното дочух шепот на коприна, тихо шумолене на памук. После тя се появи отново, прекара силните си ръце по корема ми, като дърпаше малкото останали дрехи, които ни деляха. Започна да ме целува, първо нежно, опипвайки с устни раните по лицето ми. После се качи върху мен и се подпря назад върху ръцете си, обляна в лъч синкава светлина. Затвори очи и започна да се движи нагоре-надолу, напред-назад, описвайки бавни кръгове, като отначало се хвана за раменете ми, после се наведе напред, за да се подпре върху таблата на леглото. Нагодих се към ритъма й и усетих как я изпълвам. От гърлото й излезе задавен стон. И двамата не издадохме нито звук повече до края, когато тя извика тихо и впи нокти в кожата ми. После легна до мен; усещах как сърцето й бие като чук до гръдния ми кош. Целунах я по извивката на шията. Тя ме докосна с два пръста по устните, после се обърна с гръб, взе бинтованата ми ръка и я постави върху корема си. И така заспахме.