Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 90

— Не ми се ядат палачинки, Майкъл. Освен това тези заведения са пълни с ченгета.

Повдигнах леко дулото на пистолета.

— Просто отбий.

Уолъс закара колата до далечния край на паркинга и спря там. От ресторанта излезе шофьор на камион с клечка за зъби в устата, запали двигателя и потъна с грохот в нощта.

— Знам за „Бийкън“ — казах аз. — Знам и за парите, които Рей е откраднал.

— В такъв случай знаеш и че те си ги искат.

— Ти за Рей ли работеше?

— Открай време.

— А Мари?

— Тя не знаеше за мен до неотдавна. Но наистина помогна на Рей да избяга. Бях адски впечатлен, че успя да сглобиш картината, между другото. Никога нямаше да ти дам снимките от сградата на съда, ако си давах сметка какво ще направиш с тях.

— Наистина ли ти си ги правил?

— По молба на Рей. Той си беше наумил, че може един ден да му потрябват.

— Мари знаеше ли за парите?

Уолъс поклати глава.

— Отначало не.

— А сега?

— Сега знае.

— Как Рей е успял да прецака „Бийкън“?

— Аз уредих всичко.

— Бива те. Защо двамата просто не задигнахте парите и не се изметохте от тук?

— Не е толкова лесно, колкото изглежда. Освен това трябваше да мислим и за Мари. Тя не желаеше да диша един и същ въздух с Рей, но той продължаваше да я обича. И искаше да се погрижи за безопасността й. Особено след като се разболя.

— А защо нае мен?

— Казах ти. Рей знаеше, че „Бийкън“ ще сложат хора да го следят, след като му бъдат повдигнати обвинения. Първо, за да се погрижат да не се договори с федералните. Второ, за да надушат следата, след като той духне. Рей беше убеден, че ти си човекът, който ще открие подставеното лице и ще го елиминира. Той почина преди около месец. Изчаках две седмици, после пратих имейла, с който те наех.

— А есемесите?

— За мен беше жизненоважно да не оставяш „Бийкън“ на мира. Да ги извадиш от равновесие и да ги подмамиш да се разкрият. Реших, че с есемесите ще ти помогна. Честно казано, идеята беше същата като с трупа на Рей, който бе открит в „Амбасадор“. Да дадем на „Бийкън“ храна за размисъл.

— Аз съм бил стръвта, а Карън Симон е клъвнала, така ли?

— Винаги съм се питал откъде се взе тя. Когато прояви интерес към теб, привлече вниманието ми. Късно същия следобед я проучихме и вече знаехме коя е. Сложих един наш човек да те следи и, разбира се, тя направи своя ход.

Образът на Карън премина още един, последен път през съзнанието ми: лицето й на лунната светлина, двете й ръце, стиснали бялата седефена дръжка на 22-калибровия пистолет.

— Още ли следваш плана на Рей? — попитах аз.

— Рей беше добър приятел. Така че да, следвам плана му.

— И какво следва от тук нататък?

— Слагаш пистолета на задната седалка.

Мушнах оръжието под брезента до пушката.

— И този в джоба ти също.

Извадих и другия и оставих и него.

— Бива си те, Уолъс!

— Благодаря. И оценявам жеста.

— А сега?

Уолъс извади от джоба си смартфон и натисна няколко бутона.

— Превеждам сто хиляди долара по сметката ти.

— Задръж си ги.

— Мари държи да ги приемеш. — Уолъс приключи с телефона и го затвори. — Това беше всичко. Твоята роля е изпълнена.

— Просто така?

— А защо не?