Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 91

Вдигнах нагоре превързаната си ръка.

— Първо, защото някой отряза парче от пръста ми. Бих желал да се разплатя с него. И второ, заради Мари.

— Какво за нея?

— Защо се разкарва с колата си из предградията с пълна чанта пари?

Уолъс пребледня леко, но бързо се съвзе.

— Остави тази работа, Майкъл.

— Знам за катастрофите, предизвикани от „Бийкън“. Предполагам, че се опитва да компенсира жертвите, като им дава част от откраднатите пари. Може би на теб тази идея ти допада. Или пък не. Това, което не разбирам, е: защо трябва Мари лично да им носи парите?

— Решението си е нейно.

— Знаеш ли какво си мисля?

— Не ме интересува.

— Мисля си, че може би тя се опитва да угоди и на двете страни. На починалия си съпруг и на баща си.

— И как стигна до това заключение?

— Мари може да плаща на жертвите, защото така е правилно. Или пък да работи за стареца и да им дава пари, за да си траят за „Бийкън“. Или пък самата тя да е замесена в тази история.

— Замесена е, доколкото е съпруга на Рей.

— Но сега Рей е мъртъв. Колко удобно. А как ли ще реагираш, ако ти кажа, че днес тя се видя с баща си? Веднага след разходката си из предградията.

Уолъс не отговори, но ясно виждах, че новината за срещата на Мари с Боунс го е сварила неподготвен.

— Помисли си, Уолъс. Ако съм прав, логично е ти да си следващата жертва.

— Къде да те оставя?

— Вярваш ли на това семейство?

— Вярвах на Рей. Вярвам на жена му. И най-вече на парите. А само аз знам точно къде са. И така, къде да спра да слезеш?

39

Уолъс ме остави пред небостъргача, Джон Ханкок“. Надвесих се над прозореца, за да разменим една последна дума:

— Помисли си за това, което ти казах.

— Мари изчезва довечера, Майкъл. Заедно с парите. Направи си услуга и си гледай живота.

— Тя е намислила нещо друго. Нещо, за което и ти, и аз не знаем.

— Парите са в сметката ти. Иди някъде на почивка. Заслужил си я.

Уолъс вдигна прозореца. Изпратих го с поглед, докато се отдалечи, после тръгнах пеша на изток, докато стигнах до Лейк Шор Драйв. Слънцето изпълзяваше над езерото. Ако имах сили да си държа очите отворени, може би щях да оценя гледката като вдъхновяваща. Но сега обърнах гръб на новия ден и повлякох крака в обратната посока, по „Уолтън Плейс“ към хотел „Никърбокър“. Рецепционистката дори не ме погледна, докато ме регистрираше. Ранните сутрешни гости явно не бяха нещо необичайно тук. Получих стая на четвъртия етаж, поставих на вратата табелка НЕ НИ БЕЗПОКОЙТЕ и си легнах.

Девет часа по-късно се събудих и известно време лежах по гръб, загледан в микроскопичните пукнатини на тавана. Минаваше два следобед и се питах кой ли ме е търсил междувременно. Включих телефона си и проверих за съобщения. Гледачката на кучето ми бе нахранила Маги и я бе извела на разходка. Станах от леглото и се довлякох до прозореца. Завесите бяха тъмнозелени и спуснати плътно. Под мен по улицата бибиткаха коли. Извърнах се с гръб към прозореца и разтрих лицето си с длани. Тогава забелязах кремавия плик, мушнат под вратата. Седнах на леглото и го отворих.

Майкъл,

Съжалявам, че нещата се развиха така. Андрю ми каза, че имаш много въпроси. За съжаление, отговорите невинаги са толкова ясни, колкото ни се иска. Когато дойде време да прочетеш това, се надявам да съм се махнала завинаги от този град. Моля те, не се опитвай да ме издирваш. Двамата с Андрю имаме планове за парите. Добри планове. Не че ти се сърдя, но така трябва да се подредят нещата. Що се отнася до „Бийкън остави ги намира и те няма да те закачат. Боя се, че не мога да направя за теб нищо повече от това. Андрю ще ти изпрати по имейла подробности за банковия превод. Моля те, вземи парите и им се радвай.