Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 88

38

Усетих движение някъде в апартамента. Претърколих се и пипнешком потърсих Карън. Леглото до мен беше празно. Чаршафите — топли. Все още беше нощ. Погледнах късото стълбище към дневната, насечена от ивици светлина откъм улицата. Тя беше застанала до прозореца, облечена с халат. По лицето й преминаваха отблясъци от движещите се коли.

— Хей!

Карън се стресна, сякаш се пробуждаше от сън, после погледна нагоре и се усмихна. Бавно и мързеливо.

— Събудих ли те?

— Стори ми се, че чух нещо. — Понечих да стана от леглото.

— Стой там. Идвам при теб.

Карън загърна халата около кръста си и тръгна тихо към стълбите. Видях как се наведе и взе от масата някаква плоска черна чантичка. После продължи пътя си, вече по-бързо, като стискаше чантичката с две ръце. Това ми се стори странно. Зърнах за миг лъскавата бяла дръжка и се хвърлих към широката три педи пътека между леглото и стената. Първият куршум пръсна възглавницата, върху която допреди миг бе лежала главата ми. Вторият се заби в стената над мен. Притисках се надолу към грубата тъкан на мокета. Карън разрита възглавниците, нападали по пода, и заобиколи решително леглото. В следващия миг я видях, надвесена над мен. Долната половина на лицето й беше в сянка, но очите й бяха с цвят на стомана. Която и да беше Карън Симон, тя бе правила това преди и нямаше намерение да хаби още един куршум.

Милиони мисли преминаваха едновременно през мозъка ми, всяка молеше за внимание, всяка търсеше отговор. Тя допря пистолета до челото ми и спря, за да си поеме дъх. Както се оказа, последният в живота й. Изстрелът със заглушител я люшна към стената. Блъснах я назад и тя падна по гръб върху леглото; между ухото и слепоочието й имаше кръгла дупчица. На три метра от мен мъж с пушка се качваше нагоре по стълбите. Фигурата му се очертаваше като силует на светлината от дневната, когато се наведе над леглото и се пресегна да провери пулса й. После Андрю Уолъс коленичи до мен и сложи пръст върху устните си.

— Щеше да те убие, Майкъл.

Той вдигна от земята черната чантичка и я подхвърли към мен. Вътре имаше специално пригодена кухина за пистолет, както и четири различни шофьорски книжки и три паспорта. От всичките ме гледаше лицето на Карън Симон под различно име.

— „Бийкън“ я внедриха в кабинета на Рей, за да се сближи с него. Трябваше да го следи изкъсо по време на делото и да го убие, ако се опита да сключи сделка с федералните. Когато Рей изчезна с парите им, те я оставиха на длъжността й с надеждата, че все нещо ще изскочи отнякъде.

Погледнах към Карън; устата й беше полуотворена, очите й започваха да се замъгляват. Дясната й ръка висеше от леглото; 22-калибровият пистолет със седефената дръжка бе отхвръкнал на метър встрани. Спомних си онази вечер в „При Стърч“ — цигарения дим, смеха и, изпитата бира. Спомних си и как й бях споменал за получения имейл — от един бивш репортер по транспортни въпроси в „Трибюн“, който иска да се срещне с мен. И който ми помага в разследването по един случай. С това бегло споменаване аз бях подписал смъртната присъда на Джак О’Донъл. И вероятно в момента виждах убийцата му.