Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 107

Майкл Харви

Проследих го с поглед, докато излезе навън под слънчевата светлина. Аманда поглеждаше назад към ресторанта и за миг ми се стори, че може да влезе. Но Уолъс я поведе с двете момичета към колата. Качиха се и потеглиха. Отпих от кафето и измъкнах втори плик от джоба си. Вътре имаше флашка с няколко часа видеоматериал, записан в апартамента на Рейчъл Суенсън. Родригес го бе свалил от компютъра в офиса на Боунс. Извадих лаптопа, включих флашката в него и изтрих всички файлове. След това пъхнах флашката в джоба си и поисках сметката. Готвех се да плащам, когато телефонът ми избръмча със сигнала за получен имейл.

Господин Кели,

Андрю ми предаде писмото Ви. Ще се погрижа Ема да го прочете, когато моментът е подходящ. Ще й разкажа и за Вас, за да знае. Снощи помолих Андрю да отвори спестовна сметка на Ваше име и да преведе два милиона долара по нея. По-долу съм дала линк и подробности как да получите достъп до парите. Знам, че не ги искате, но Мари би настоявала да ги вземете. Така че, ако промените решението си, те са Ваши. Благодаря Ви, че дадохте на Ема нов живот. Както и на мен и дъщеря ми. Моля Ви, пазете се.

Аманда

Препрочетох съобщението. После влязох в банковата сметка и погледнах сумата в нея. Имаше много нули. Всичките пропити с кръв. Прибрах телефона и платих. После допих кафето си и тръгнах. Докато излизах, телефонът ми отново избръмча. Нов имейл. Този път от Елена Рамирес. Щяла да има момиченце. И да го кръсти Кели.

Бележки и благодарности

Както и в другите книги за Майкъл Кели, се опитах да бъда максимално точен, що се отнася до Чикаго, сградите и институциите му. Позволих си все пак известни волности, където историята го изискваше. „При Стърч“ например беше реален бар в Норт Сайд. За съжаление затвори преди няколко години. Реших да го възродя в тази книга най-вече защото „При Стърч“ би се харесал на Кели. Вече няма много такива барове в Чикаго или където и да е другаде.

Бих искал да благодаря на моята редакторка Джордан Павлин, на нейния шеф Сони Мехта и на всички в „Кнопф“ и „Винтидж/Блек Лизард“ за техния нестихващ ентусиазъм.

Благодаря и на агента ми Дейвид Гърнърт, на чикагската писателка Гарнет Килбърг-Коен и на семейството и приятелите ми за подкрепата и куража, които ми дават. Специални благодарности на Чейс Еренбърг за редакторския й нюх и страхотното боравене с думите.

Благодаря и на всички, които са прочели другите ми книги. Надявам се, че ще харесате тази.

Ами това е. Обичам те, Мери Франсис.

Notes

1

Овидий, „Метаморфози”. Превод Георги Батаклиев.