Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 57

— В полицията ли отиваме?

— Отиваме да се видим с един приятел.

— Не мисля, че имаме общи приятели.

— Не е мой приятел. А твой. Електротехникът на име Еди Уорд.

22

Когато минах покрай жилището й, Беатрис открехна вратата. Усмихнах й се възможно най-любезно. Тя ми хвърли бърз поглед и се скри вътре. На горния етаж вратата на апартамента на Еди Уорд беше точно както я бях оставил — разбита. Мари не бе казала нито дума, докато пътувахме насам, но не изглеждаше учудена, че сме тук. Запитах се дали вече не знае какво ще открием вътре. Извадих пистолета си и бутнах вратата. Нищо в жилището не се бе променило. Наведох се и пипнах с пръст слоя сивкави зърнести боклуци на пода. И чак сега си дадох сметка какво съм видял първия път. Циментов прах. Спалнята в задната част на апартамента беше все така празна. Проверих гардеробите, погледнах под леглото. После свалих чаршафите и одеялата, но никъде не намерих следа от същия прах. Мари ме наблюдаваше от вратата. Право насреща, от другата страна на коридора, се намираше единствената баня в апартамента. В дъното й имаше вана с крака на лъв, закрита със завеса. Предишния път не й бях обърнал внимание. Сега обаче се приближих и разтворих завесата с цевта на пистолета си. Някой бе превърнал ваната на Еди Уорд в бетонно преспапие. Извадих телефона и направих снимка. После набрах номера на Родригес.

Двамата седнахме в дневната и зачакахме полицая. От време на време Мари Пери поглеждаше към задната част на апартамента. За пръв път, откакто се познавахме, ми се стори наистина притеснена.

— На кого се обади? — попита тя.

— На един приятел, който е ченге. Помолих го да дойде след половин час.

— Защо?

— За да имаш време да се махнеш от тук.

— Ами ако не желая?

— Ваната там е пълна с цимент, Мари. Когато разбият цимента, ще открият Еди Уорд.

— Мислиш ли?

— Убеден съм. Това, което не знам, е как се е озовал там. И дали ти нямаш нещо общо.

— Та аз дори не го познавах.

— Той ти е помогнал да организираш бягството на Рей. С което се е превърнал в тежест за вас.

— Ако искрено го вярваш, значи ме смяташ за убийца. Дори да оставим настрана въпроса как съм успяла да набутам цял мъж във вана, пълна с цимент, и защо бих избрала точно този начин да убия когото и да било, какъв мотив имаш да ме пуснеш да се измъкна?

— Откровено ли да ти отговоря?

— Не са ли откровеността и взаимното доверие в основата на чудесното приятелство, което се роди помежду ни?

— Не смятам, че си убийца. Поне засега. — Погледнах часовника си. — Родригес скоро ще дойде. Излез през задния вход и си хвани такси. След като разбием ваната, ще ти звънна.

Минахме през кухнята на Еди и излязохме на задната тераса. Тя изтича забързано надолу по външното стълбище и след минута изчезна в лабиринта от задни чикагски улички. Дъждът бе отслабнал до фина мъглица от микроскопични водни капки и косата й блестеше в жълтеникавото сияние на уличните лампи. Проследих я с поглед, докато се изгуби. След това се прибрах в апартамента и зачаках. Родригес се появи десет минути по-късно.

— Почисти ли всичко, което не искаше да видя?