Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 56

21

— И как точно е умрял Рей? — попитах аз.

— Прочетете писмото. Вътре е написано всичко.

Тя стана и излезе от стаята. Седнах зад бюрото и се зачетох. Писмото не разкриваше цялостния план за бягството, съдържаше само конкретни указания до съпругата му. Номерът с асансьора бе изпълнен точно както си мислех. Еди Уорд се бе скрил в кабината, когато Мари бе надникнала вътре. После бе натиснал копчето за третия етаж и от там бе слязъл по стълбите до партера, където бе изчакал ченгетата да го открият. През това време Рей отдавна се бе изпарил. В писмото не се съдържаха никакви индикации къде би могъл да се намира. Известен намек за това можеше да се види единствено на последната страница.

Адвокатът ми каза, че федералните вероятно ще ми сложат гривна с чип, за да ме следят, докато вляза в затвора. Не мога да поема този риск, така че трябва да го направим в съда. Днес. След като мен вече ме няма, ще те разпитват, ще те следят и заплашват. Но властите не могат да те пипнат. Трябва само да следваш указанията ми и да се придържаш към сценария. Не се притеснявай за Еди. Ще има кой да се погрижи за него. Що се отнася до живота ти оттук нататък, вярвам, че все някак ще го подредиш. Може би не в Чикаго, но има и други места по света. Други мечти. Последвай ги. И ме забрави. За теб, Мари, аз ще съм мъртъв. Поне на първо време. Знам, че бракът ни не беше идеален, така че може би ще си ми благодарна. Много ми се иска нещата да се бяха развили по друг начин, но и двамата знаем, че не ни беше писано. Съжалявам. С обич, Рей

Чух тихи стъпки пред вратата на стаята. Беше Мари.

— Свършихте ли?

— Защо сте с палто?

— Предположих, че отиваме в полицейския участък.

— Това пък защо?

— За да дам показания. В писмото няма нищо, което би могло да ги отведе при Рей. Самата аз не знам къде е той, така че това е поредна задънена улица за тях. Съжалявам, че ви лиших от славата да разкриете случая, но предпочитам полицаите да го чуят направо от мен.

— Седнете, госпожо Пери.

— Струва ми се, че и „Мари“ е добро като обръщение на този етап.

— Сядай, Мари.

Тя седна на стола, на който бях седял аз, и зачака, неуверено усмихната в новооткритата си уязвимост.

— Изглеждаш едва ли не щастлива — казах аз.

— Готова съм да започна наново.

— Точно както те съветва съпругът ти.

— Рей можеше да бъде и пресметлив, когато бе нужно.

Почуках с пръст върху писмото.

— Тук пише, че за Еди щяло да „има кой да се погрижи“. Знаеш ли какво означава това?

— Допускам, че му е било заплатено.

— Рей е имал пари, така ли?

Тя примигна.

— Не знам.

— Защо точно сега започваш да ме лъжеш, Мари?

— Не те лъжа.

— Помогнала си на Рей или защото още го обичаш, като в такъв случай приказките ти за брак по сметка са фалшиви…

— Или?

— Или по някаква друга причина.

— И смяташ, че всичко опира до пари, така ли?

— Съжалявам, но обикновено така стават нещата в живота. Тъй или иначе, ти не ми казваш всичко.

— Знаеш точно колкото и аз, Кели. Колкото и да седим тук и да се гледаме, нищо не се променя.

— Е, добре — казах аз и станах.