Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 55

Тя се засмя и поклати глава.

— Хайде, опитайте. И вижте дали ми пука.

— От тук нещата могат да се развият по един от два възможни начина, госпожо Пери. Можете да отидете при федералните и да се оставите на милостта им. Или аз да подавам историята на части до медиите. И в единия, и в другия случай няма да ви бъде много приятно.

— Ами ако грешите?

— Не греша. Но дори и да греша, няма значение. Всички ще повярват просто защото искат да повярват. Вие отново ще сте център на вниманието, защото хората обичат такива истории.

В апартамента беше тихо, ако не броим часовника, който тиктакаше на полицата над камината, и упоритото плющене на дъжда отвън.

— Дайте ми малко време — каза тя.

Кимнах и Мари излезе от стаята. След пет минути станах и тръгнах по застлания с килим коридор. Вляво имаше кухня, пълна с лъскав хром и неръждаема стомана. Отворена врата водеше към спалнята. Надникнах вътре и видях едно неоправено легло, но нищо повече. От другата страна на коридора имаше баня и втора, притворена врата. Извадих пистолета си и побутнах вратата с крак.

— Влезте, господин Кели.

Блъснах вратата и тя се отвори докрай. Мари Пери беше седнала зад голямо старинно бюро и гледаше втренчено дъжда, който се стичаше на струи по тъмните прозорци.

— Това е бюрото на Рей — каза тя.

Седнах срещу нея.

— Господи, с изваден пистолет!

— Бих предпочел да виждам ръцете ви.

— Толкова ли е сериозно положението?

— Вие ми кажете, госпожо.

Тя вдигна бавно ръце от скута си и ги постави върху плота на бюрото.

— Така по-добре ли е?

Пъхнах пистолета обратно в кобура.

— Говорете, госпожо Пери.

— Какво бихте желали да знаете?

— Защо сме тук?

— Това е стаята на Рей. Всичко в нея е негово.

— Допускам, че от ФБР са я огледали внимателно.

— Под лупа. Настоявах да върнат всеки предмет на мястото му, след като приключат с него. Колата му е в гаража. Не съм я карала от деня, в който го осъдиха, но я държа тук.

— Прав съм, нали, госпожо Пери?

— За кое?

— За асансьора. За изчезването на Рей. И за Еди Уорд.

— Ако ме питате дали съм помогнала на съпруга си да не прекара най-хубавите години от живота си в затвора, отговорът е „да“. Помогнах му.

Чашата й със скоч беше на бюрото. Тя посегна, но размисли и я остави.

— Обвиненията бяха фалшиви, господин Кели. Политически лов на вещици. Рей никога не е изнудвал хора за дарения. За бога, те се редяха на опашка да ни дават пари!

— Къде е той, госпожо Пери?

— Не знам.

— Не ви вярвам.

— Не съм и очаквала да ми повярвате. — Отново мушна ръцете си в скута, под бюрото. Посегнах към пистолета си и тя замръзна на място. — Искам да извадя нещо от чантата си. Не е пистолет. Може да ви се стори поучително.

Кимнах.

— Дайте да видим.

Измъкна продълговат бял плик и го постави на бюрото между нас. На него беше изписано името й.

— Какво е това? — попитах аз.

— Рей ми го даде сутринта, преди да изчезне. Подробни указания, стъпка по стъпка, как да действам, за да го измъкна от сградата на съда. И какво да правя след това.

Посегнах към плика. Гласът й ме спря.

— Рей е мъртъв, господин Кели. И то не от вчера. Каза, че така е по-лесно.