Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 58

— По-добре да не знаеш.

— Да не мислиш, че се оплаквам! Къде е?

— Ето тук. — Отведох го до банята и останах да го наблюдавам, облегнат на стената. Родригес приклекна до ваната и я заразглежда.

— Колко ли тежи това нещо?

Вдигнах рамене.

— Боиш се, че ще продъни пода ли?

— Само това липсваше.

— Всичко ще е наред.

— Тази сграда е много западнала. Да не мислиш, че подът ще издържи една вана, пълна с цимент?

Огледах внимателно сивкавата повърхност. Беше гладка, равна и твърда. Професионално изпълнено във всеки възможен смисъл на думата.

— Ще открием Еди отдолу.

— Твоят електротехник, знам. И според теб това по някакъв начин е свързано с Рей Пери?

— Картината е много по-сложна, Винс.

— Бъди така добър и я запази за себе си.

— Камъкът, който разби колата на Пол Гогин, въобще не беше камък. Беше голямо парче цимент. — Коленичих и почуках с пръст горния ръб на ваната. — Като този тук.

— Веднъж вече ми разви тази теория.

— Поне двама са пречукали Гогин. Нужна е била физическа сила и предварителен план.

— Какъв план?

— Някой е следвал Гогин с кола. Като се е координирал с двамата горе на моста, за да уцелят точния момент.

— Фантазираш си.

— Ти също не смяташ, че онзи хлапак е убил Гогин. Прекалено добър полицай си, за да повярваш на това.

— Какво очакваш да направя?

— Ела с мен отвън.

Излязохме на задната тераса, избърсахме от водата два сгъваеми стола, които Еди си държеше там, и седнахме. Родригес запали цигара. Аз си бях взел една кола от хладилника.

— Някой заличава всички следи — казах аз, докато отварях кенчето.

— Чикаго. Градът на заличените следи. — Родригес дръпна от цигарата си и издиша дим към нощното небе.

— Освен това са искали да ни изпратят послание. Затова са използвали цимент. Първо с Гогин. После и с Еди.

— И кои са „те“?

— Онези, които си изкарват хляба с цимент. „Бийкън Лимитед“.

Родригес вдигна глава към беззвездното небе и прихна.

— Ти си се побъркал.

— През последната година от мандата на Рей са му дарили четири милиона долара. Общо над петнайсет милиона. Разпределени между четири-пет компании.

— Е, и какво? „Бийкън“ строи шосета в този щат от трийсет години.

— Да, но откакто Рей се нанесе в губернаторската резиденция, те наистина удариха джакпота.

— И това обяснява петнайсетте милиона.

Родригес дръпна още веднъж от цигарата си и запрати фаса през парапета. Двамата проследихме с поглед опашката от червени искри, които проблеснаха за миг и после се разтвориха в мрака. Тогава му разказах за пътуването си до строителния обект на „Айзенхауър“.

— Искаш да ми кажеш, че си прострелял една от горилите на „Бийкън“?

— Ако не е подал жалба в полицията, може би не. Въпросът е, че те ме нападнаха първи. За което сигурно има причина.

— Извън факта, че си влязъл в забранена зона?

— Наистина ли не разбираш?

— Разбирам. Смяташ, че „Бийкън“ са замесени по някакъв начин в изчезването на Рей Пери. Защо? Нямам представа. А сега заравят хора във вани с цимент и пускат бетонови парчета върху коли от мостове, най-вероятно за да заличат следите си. Съжалявам, Кели, но това не ми звучи убедително. А сега ми отговори на един въпрос. Кой си тръгна от тук малко преди да дойда?