Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 54

— Колко интересно.

— А сега погледнете снимката на празната кабина. — Посочих с пръст. — Върху част от задната стена пада сянка. От какво мислите, че е тя?

Мари погледна още веднъж първо едната снимка, после другата.

— Нямам представа — отвърна накрая тя.

— Едва ли е от вас, понеже вие сте застанали извън кабината.

— Е, добре де, не е от мен.

— В кабината е имало някой, госпожо Пери. Някой, сврян в ъгъла, така че само вие сте могли да го видите. Но достатъчно едър, за да хвърли сянка.

— Единият от двама ни със сигурност е луд, господин Кели. За щастие, не съм аз.

— Студентът ми каза, че вие и само вие сте надникнали в асансьора. След това вратата се е затворила и вие сте се обадили горе да вдигнете тревога.

— Е, и?

— А какво се е случило със самата кабина на асансьора?

— Вие ми кажете.

Затворих лаптопа си.

— Който и да е бил вътре, се е качил с асансьора на някой от горните етажи. Все още не разполагам с точни данни, затова не знам къде. След което е излязъл от кабината и се е смесил с тълпата.

— Нямаше как Рей да го направи. Почти веднага затвориха сградата и не пускаха никого да излиза. Освен това на всеки етаж има камери. Все някой е щял да го види.

Аз се усмихнах.

— Не и ако Рей вече го е нямало.

— Нещо не ви следя мисълта.

— Напротив, госпожо Пери, много добре я следите. Вие сте на километър пред мен и давате газ. Еди Уорд е бил човекът в кабината, когато асансьорът е спрял в подземния гараж. Той от самото начало е бил част от плана. Когато е влязъл в асансьора, Еди е носел със себе си чанта за инструменти. В чантата е имало работни дрехи, идентични с неговите. Мисля, че Рей се е качил в асансьора на двайсет и петия етаж, облякъл е дрехите, надянал е шапката на Еди ниско над очите си, натъпкал е собствените си дрехи в чантата и е излязъл от кабината на тринайсетия етаж, облечен като Еди. След това е слязъл по стълбите до партера и се е изнизал от сградата, преди някой да вдигне тревога. Еди е останал в асансьора до подземния етаж, като в момента, когато сте надникнали в кабината, е бил сврян в ъгъла. И докато всички са търсели Рей, Еди се е качил един-два етажа обратно нагоре и е излязъл от кабината. После е поостанал още известно време в сградата, легитимирал се е пред полицаите, като накрая е дал и показания.

— Вие сте напълно побъркан.

— Може би. Но ако съм прав, всичко това ще е на записите от охранителните камери. И ще е лесно да се открие, ако човек знае какво търси. Еди пристига с чантата още сутринта. Рей, облечен като Еди, излиза от асансьора на тринайсетия етаж с чантата за инструменти на Еди. И сега идва интересното. Втори „Еди“ се появява някъде из сградата. Без чанта. Никой не се е сетил да го търси. Но ако се разтърсят, лесно ще го открият. И всичко сочи към вас.

Някъде отвън тресна гръмотевица, после ехото дълго заглъхваше над града. Мари Пери понечи да каже нещо, но спря и отпи от питието си. Когато се усмихна, усетих как ме полазиха тръпки.

— Какво искате от мен?

— Да ми кажете дали съм прав.