Читать «Сълзите на жирафа» онлайн - страница 90

— На ваше място не бих го правила, раа — каза тя. — Работата е там, че знам за Ейнджъл.

Ефектът беше мигновен. Тялото му се стегна и тя пак усети острата миризма, този път по-силна.

— Да, знам за Ейнджъл и за изпитните въпроси. Показанията се намират в агенцията. Мога още сега да издърпам стола, на който седите. Какво ще правите в Габороне, като останете без работа? Ще се върнете на село ли? За да пасете пак говедата?

Тя забеляза, че думите й му въздействаха като тежки удари. Изнудване, помисли си тя. Значи това чувства изнудвачът, когато жертвата се търкаля в краката му. Абсолютна власт.

— Не можете да го направите… Аз ще отрека… Нищо не доказва…

— Имам всички необходими доказателства — каза тя. — Ейнджъл и още едно момиче, което е готово да излъже, ще кажат, че сте им дали въпросите за изпита. Това момиче също ви се сърди и ще излъже. Думите й няма да се истина, но вече ще има две момичета, които ще твърдят едно и също. Ние, детективите, наричаме това потвърждение на фактите. В съда много обичат потвърждението. Наричат го сходни фактологически свидетелства. Вашите колеги от правния факултет могат да ви разкажат всичко за тези свидетелства. Идете да поговорите с тях. Те ще ви обяснят закона.

Той облиза устните си. Тя забеляза това; забеляза и потта под мишниците му. Освен това връзката на едната му обувка беше развързана, а на вратовръзката му имаше леке от кафе или чай.

— Не ми харесва да правя това — продължи тя. — Но такава ми е работата. Понякога се налага да съм сурова и да върша неща, които не ми харесват. Но това, което ще направя сега, трябва да се направи, защото една американка, която много тъжи, иска единствено да се сбогува със сина си. Знам, че вие пет пари не давате за нея, но аз държа на нея и смятам, че нейните чувства са по-важни от вашите. Затова ще ви предложа сделка. Вие ще ми разкажете какво се е случило и аз ще ви обещая — а моята дума си тежи на мястото раа, — че повече няма да чуете за Ейнджъл и нейната приятелка.

Дишането му беше неравно, насечено, сякаш имаше запушване на дихателните пътища и въздухът едва му стигаше.

— Не го убих аз — каза той. — Не го убих аз.

— Сега вече казвате истината — рече маа Рамотсве. — Личи си. Но трябва да ми кажете какво е станало и къде е тялото му. Това искам да знам.

— Смятате ли да съобщите на полицията, че съм укривал информация? Ако е така, по-добре да се разбере за изпитните въпроси.

— Не, няма да отида в полицията. За това ще разбере само майка му. Никой друг.

Той затвори очи.

— Не мога да говоря тук. Елате в дома ми.

— Ще дойда довечера.

— Не, утре.

— Ще дойда довечера — повтори маа Рамотсве. — Жената е чакала десет години. Не бива да чака повече.

— Добре. Ще ви напиша адреса. Елате в девет часа.

— Ще дойда в осем. Трябва да разберете, че не всички жени правят каквото им нареждате.