Читать «Сълзите на жирафа» онлайн - страница 27

Вратата беше заключена, но мигом се отвори с изщракване, когато господин Дж. Л. Б. Матекони натисна звънеца. Зад щанда в магазина стоеше слаб мъж, облечен в зелено. Той имаше тясна глава, а леко полегатите му очи и златистият оттенък на кожата му подсказваха, че във вените му тече кръвта на бушмените от Калахари. Но ако беше така, какво правеше в бижутерски магазин? Разбира се, нямаше причина да не работи тук, но изглеждаше неуместно. Бижутериите привличаха индийците или кенийците, които обичаха подобен тип работа. Базарвите пък бяха доволни да работят с добитъка — от тях излизаха добри животновъди или гледачи на щрауси.

Бижутерът им се усмихна.

— Видях ви отвън. Паркирахте под дървото отсреща.

Господин Дж. Л. Б. Матекони разбра, че е бил прав. Мъжът говореше правилно сетсуана, но акцентът му потвърждаваше външните белези. Зад гласните се дочуваха цъкания и подсвирквания, които се мъчеха да излязат наяве. Това беше особен език, език, който приличаше повече на птичите песни, отколкото на човешка реч.

Той се представи, както изискваше вежливостта, и се обърна към маа Рамотсве.

— Тази дама е моя годеница — каза той. — Името й е маа Рамотсве и аз искам да й купя годежен пръстен. — Той направи кратка пауза. — Пръстен с диамант.

Бижутерът се втренчи в него, след което погледна косо маа Рамотсве. Тя отвърна на погледа му и си помисли: Тук има интелект. Това е умен човек, на когото не може да се има доверие.

— Значи сте много щастлив мъж — каза бижутерът. — Не всеки мъж може да си намери толкова весела и дебела булка. В днешно време има безброй кльощави и деспотични жени. А тази ще ви направи щастлив.

Господин Дж. Л. Б. Матекони се съгласи с комплимента:

— Да, наистина имам късмет.

— А сега трябва да й купите много голям пръстен — продължи бижутерът. — Дебелата жена не може да носи малко пръстенче.

Господин Дж. Л. Б. Матекони сведе поглед.

— Мислех за пръстен със средна големина — каза той. — Аз не съм богат.

— Знам кой сте — рече бижутерът. — Вие сте собственикът на „Тлоквенг роуд спийди моторс“. Можете да си позволите хубав пръстен.

Маа Рамотсве реши да се намеси.

— Аз не искам голям пръстен — каза тя твърдо. — Не съм жена, която носи голям пръстен. Надявах се да получа малък.

Бижутерът й хвърли поглед. Изглеждаше едва ли не раздразнен от нейното присъствие, сякаш това беше сделка само между мъже, подобна на сделките с добитък, а тя се месеше.

— Нека ви покажа няколко пръстена — каза той, като се наведе и измъкна едно чекмедже под щанда. — Ето няколко хубави пръстена с диамант.

Той постави чекмеджето върху щанда и посочи редица пръстени в кадифени прорези. Господин Дж. Л. Б. Матекони затаи дъх. Пръстените бяха с розетки от диаманти — голям в средата, а около него цял куп по-малки. На няколко пръстена имаше и други камъни — смарагди и рубини, — а под всеки имаше малко етикетче.

— Не обръщайте внимание на написаното — каза бижутерът, снижавайки глас. — Мога да ви предложа големи отстъпки.