Читать «Сълзите на жирафа» онлайн - страница 25

— Ето например — поде господин Дж. Л. Б. Матекони, внасяйки нотка на оживление, — когато маа Сонквена съсипа скоростната кутия на новата кола на сина си, като се опита да мине на задна, карайки с петдесет километра в час, нямаше човек, който да не е чул за това. Аз не казах на никого, но въпреки това всички разбраха.

Маа Рамотсве се засмя. Тя познаваше маа Сонквена, може би най-възрастната жителка на града, която караше кола. Синът й, който имаше доходен магазин в търговския Център „Бродхърст“, се опита да убеди майка си да вземе шофьор или изобщо да се откаже от карането, но бе сразен от нейното непоклатимо чувство за независимост.

— Тъкмо се била запътила към Молепололе — продължи господин Дж. Л. Б. Матекони — и си спомнила, че не е нахранила кокошките. И решила да се върне, като направо премине на задна скорост. Представяш си на какво беше станала скоростната кутия. И изведнъж всички започнаха да говорят за това. Те помислиха, че аз съм казал на хората, но аз нищо не казах. Монтьорът трябва да е като свещеника. Не бива да говори за това, което вижда.

Маа Рамотсве беше на същото мнение. Тя оценяваше значението на конфиденциалността и беше много доволна, че господин Дж. Л. Б. Матекони също го разбира. Наоколо имаше твърде много бъбриви хора. Но това бяха отвлечени размисли, а те трябваше да обсъдят далеч по-належащи въпроси, затова тя върна разговора към въпроса, от който тръгна всичко.

— Та значи, хората говорят за нашия годеж — каза тя. — Някои дори поискаха да видят пръстена, който си ми купил. — Тя замълча за миг и хвърли поглед към господин Дж. Л. Б. Матекони. — Казах им, че още не си го купил, но съм сигурна, че скоро ще го направиш.

Тя затаи дъх. Господин Дж. Л. Б. Матекони гледаше към земята, както винаги, когато се чувстваше несигурен.

— Пръстен ли? — попита накрая напрегнато. — Какъв пръстен?

Маа Рамотсве го наблюдаваше внимателно. Нужна е предпазливост, когато се говори с мъжете по такива въпроси. Разбира се, те нямаха голямо понятие от тях, но трябваше да се внимава, за да не се подплашат. Но това нямаше смисъл. Тя реши да бъде пряма. Господин Дж. Л. Б. Матекони щеше да забележи увъртанията и това нямаше да помогне.

— Пръстен с диамант — каза тя. — В днешно време сгодените жени носят пръстен с диамант. Това е модерният обичай.

Господин Дж. Л. Б. Матекони продължаваше да гледа мрачно към земята.

— Диамант ли? — каза той нерешително. — Сигурна ли си, че това е най-модерното?

— Да — отговори твърдо маа Рамотсве. — Всички сгодени жени в модерните кръгове получават пръстен с диамант в днешно време. Това е знак, че ги ценят.

Господин Дж. Л. Б. Матекони рязко вдигна глава. Ако това беше вярно — а то съвпадаше с казаното от маа Потокване, — значи той задължително трябваше да купи пръстен с диамант. Не искаше маа Рамотсве да си помисли, че не я цени. Той много я ценеше; изпитваше към нея огромна и смирена благодарност за това, че прие да се омъжи за него, и ако беше нужен диамант, за да обяви това пред цял свят, цената не беше висока. Когато през ума му мина думата „цена“, той се постресна, спомняйки си тревожните суми, които чу, докато пиеше чай във фермата на сираците.