Читать «Сълзите на жирафа» онлайн - страница 28

Маа Рамотсве хвърли само един поглед върху подложката. След това вдигна очи, поклати глава и каза:

— Прекалено са големи. Казах ви, че искам по-малък пръстен. Може би се налага да отидем в друг магазин.

Бижутерът въздъхна.

— Имам и други. Имам и по-малки пръстени.

Той върна чекмеджето на мястото му и измъкна друго. Пръстените в него бяха доста по-малки. Маа Рамотсве посочи към един в средата.

— Харесва ми този — тя. — Искам да го видя.

— Не е много голям — рече бижутерът. Подобен диамант може лесно да се отмине. Хората може да не го забележат.

— Не ме интересува — отговори маа Рамотсве. — Този диамант ще бъде за мен. Той няма нищо общо с другите.

Господин Дж. Л. Б. Матекони усети прилив на гордост, докато тя говореше. Тъкмо на тази жена се възхищаваше, жената, която вярваше в старите ценности на Ботсуана и нямаше време за показност.

— И на мен ми харесва този — каза той. — Моля те, маа Рамотсве, сложи си го.

Пръстенът премина в ръцете на маа Рамотсве, която го наниза на пръста си и вдигна длан пред погледа на господин Дж. Л. Б. Матекони.

— Стои ти чудесно — каза той.

Тя се усмихна:

— Ако това е пръстенът, който искаш да ми купиш, ще бъда много щастлива.

Бижутерът взе етикетчето с цената и го подаде на господин Дж. Л. Б. Матекони с думите:

— Цената не може да се свали повече. И така е много ниска.

Господин Дж. Л. Б. Матекони бе приятно изненадан от сумата.

Тъкмо беше сменил климатичната система в микробуса на един клиент и пръстенът струваше точно колкото поправката, до последната пула. Не беше скъп. Той бръкна в джоба си, извади пачката банкноти, която беше изтеглил от банката същата сутрин, и плати на бижутера.

— Трябва да ви питам само едно нещо — каза господин Дж. Л. Б. Матекони на бижутера. — Този диамант от Ботсуана ли е?

Бижутерът го погледна учуден.

— Защо се интересувате от това? — попита той. — Диамантът си е диамант независимо откъде идва.

— Знам — отговори господин Дж. Л. Б. Матекони, — но ми е приятна мисълта, че жена ми ще носи един от нашите камъни.

Бижутерът се усмихна:

— В такъв случай — да, наш е. Всички тези диаманти идват от нашите мини.

— Благодаря — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Радвам се да чуя това.

След като излязоха, те се качиха в колата и тръгнаха по пътя към Англиканската катедрала и болницата „Принцеса Марина“. Когато минаваха покрай катедралата, маа Рамотсве каза:

— Според мен добре би било да се оженим тук. Може самият епископ Макхулу да ни венчае.

— Бих се радвал — отговори господин Дж. Л. Б. Матекони. — Епископът е добър човек.

— И тогава един добър човек ще венчае друг добър човек — каза маа Рамотсве. — Ти си много мил човек, господин Дж. Л. Б. Матекони.

Господин Дж. Л. Б. Матекони не каза нищо. Трудно се отговаря на комплимент, особено ако ти се струва, че той е незаслужен. Той не се смяташе за кой знае колко добър човек. Мислеше, че в характера му има много недостатъци, а ако някой беше добър, това беше маа Рамотсве. Тя беше далеч по-добра от него. Той беше само един монтьор, който се мъчеше да даде най-доброто от себе си; а тя беше далеч повече.