Читать «Сълзите на жирафа» онлайн - страница 26

— Тези диаманти са много скъпи — дръзна да каже. — Надявам се да ми стигнат парите.

— Естествено, че ще ти — каза маа Рамотсве. — Разбира се, има скъпи, но има и много хубави диаманти, които не струват кой знае колко. Може да отидем да хвърлим един поглед. Например в бижутерия „Второто пришествие“. При тях има богат избор.

Решението беше взето. На другата сутрин, след като маа Рамотсве се погрижеше за кореспонденцията в детективската агенция, щяха да отидат в бижутерия „Второто пришествие“ и да изберат пръстен. Това беше вълнуваща перспектива и дори господин Дж. Л. Б. Матекони, изпитващ огромно облекчение при мисълта, че ще може да намери пръстен на прилична цена, зачака с нетърпение утрешния ден. Сега, след това обмисляне, му се струваше, че диамантите имат някаква притегателна сила, нещо, което дори един мъж можеше да разбере, стига да обмислеше този въпрос задълбочено. Но по-важна за господин Дж. Л. Б. Матекони бе мисълта, че този подарък, може би най-скъпият подарък, който щеше да направи в живота си, беше подарък, изваден от земята на Ботсуана. Господин Дж. Л. Б. Матекони беше патриот. Той обичаше родината си, знаеше, че и маа Рамотсве я обича. Мисълта, че диамантът на пръстена, който щеше да избере, можеше да идва от някоя от трите ботсуански диамантени мини, правеше подаръка още по-значим. Той даряваше на жената, която обичаше и уважаваше най-много, малко зрънце от същата тази земя, по която ходеха. Разбира се, това беше специално зрънце: късче от скала, достигнало до прекрасен блясък преди много години. После го изровили от земята в Орапа, полирали го, донесли го в Габороне и го сложили в златен обков. И всичко това — само за да може маа Рамотсве да го носи на безименния пръст на лявата си ръка и да обяви пред света, че той, господин Дж. Л. Б. Матекони, собственикът на „Тлоквенг роуд спийди моторс“, ще стане неин съпруг.

Бижутерия „Второто пришествие“ се криеше чак в дъното на една прашна улица, редом с книжарница „Спасение“, в която се продаваше Библията и други религиозни произведения, и счетоводна къща „Мотхобани“: „Пратете данъчния да си ходи.“ Магазинът беше доста непривлекателен, с полегат навес, подпрян от две варосани тухлени колони. На табелата, изрисувана от художник любител със скромен талант, се виждаха главата и раменете на обаятелна жена с претенциозно колие и големи висящи обици. Жената се усмихваше на една страна въпреки тежестта на обиците и явното неудобство, което й причиняваше колието.

Господин Дж. Л. Б. Матекони и маа Рамотсве паркираха на отсрещната страна на улицата, под сянката на една акация. Бяха се позабавили и жегата вече настъпваше. До пладне всяко превозно средство, оставено да го пече слънцето, щеше така да се нажежи, че нямаше да може да се пипне, седалките щяха да са прекалено горещи за незащитената кожа, а воланът щеше да е като пламтящ венец. Сянката предпазваше от това и под всяко дърво имаше коли, опрели брони в дънерите, скупчени като прасенца около свиня, за да извлекат колкото може по-голяма закрила от сиво-зеления листак.